— Чакам инструкции. Ти ходила ли си във вътрешността?
— Не, само ти разказвам какво съм чувала. Там ходят много западни учени, главно биолози. И откриват неизвестни досега видове бозайници. Съвсем наскоро откриха говедо, за чието съществуване не подозираше никой. Освен това във вътрешността все още има тигри. Приятно пътуване.
Усмихнах се.
— Веднъж наистина видях тук тигър. И слон. И не бяха в сайгонския зоопарк, където им е мястото.
— Пази се. Можеш да пострадаш или да се разболееш, а условията са съвсем първобитни.
Кимнах. В армията поне имаше добри лекари и хеликоптерите за половин час те взимаха откъдето и да е, за да те откарат на медицински кораб. Този път бях сам.
— Ако отиваш във вътрешността — каза Сюзан, — може би не е зле да се представяш за биолог.
Погледнах я. Докато ми разказваше за неизвестните видове, ми бе дошла същата идея. И сега ми хрумна нещо ново: тук получавах информация, каквато във Вашингтон не ми бяха дали. Всъщност голяма част от нещата, които бяха изглеждали виетнамско ежедневие, днес може би имаха цел.
Донесоха храната. Хамбургерът и пържените картофки бяха страхотни и бирата беше леденостудена, с резенче лимон вътре.
— Къде живееш? — попита Сюзан.
— Край Фолс Чърч във Вирджиния.
— Това последната ти задача ли е?
— Да. Миналата година се уволних, обаче решиха, че трябва да си насиля късмета и да дойда за трети път във Виетнам.
— Кои са тези „те“?
— Не мога да ти кажа.
— И какво ще правиш после?
— Не съм мислил.
— Прекалено си млад за пенсионер.
— И други са ми го казвали.
— Важната личност в живота ти ли?
— Тя много ме подкрепя.
— Самата тя работи ли?
— Да.
— Какво?
— Същото като мен.
— А, значи сте се запознали служебно?
— Да.
— Тя готова ли е да се уволни?
Прокашлях се.
— Тя е доста по-млада от мен.
— Одобряваше ли сегашното ти заминаване за Виетнам?
— Напълно. Да ти поръчам ли още една бира?
— Аз пия вино. Не виждаш ли чашата?
— Да. Вино. — Махнах на сервитьорката и поръчах напитките.
— Надявам се, че не ме смяташ за прекалено любопитна — каза Сюзан.
— Защо?
— Просто се опитвам да придобия представа за теб, за живота ти, за дома ти, за заниманията ти. Такива неща.
— Защо?
— Не зная. Любимата ми тема обикновено съм аз. — Тя се замисли за миг. — Може би си ми интересен, защото не си тук в командировка.
— В командировка съм.
— Имам предвид нещо свързано с бизнес. Ти няма да спечелиш пари от тази командировка. Вършиш си работата поради някаква друга причина. Искам да кажа, дори не е заради кариерата ти. Защо всъщност го правиш?
Замислих се над въпроса й.
— Честно казано, смятам, че съм глупак.
— Може да е лична причина, нещо, което правиш за родината си, но всъщност заради себе си.
— Мислила ли си да водиш радиопредаване? „Добро утро, емигранти“.
— Бъди сериозен. Опитвам се да ти помогна. Трябва да си наясно защо си тук, иначе нищо няма да постигнеш.
— Знаеш ли, навярно имаш право. Ще си помисля.
— Трябва.
За да сменя темата и тъй като имах нужда от още информация, попитах:
— Разбира ли си от работата твоята туристическа агентка?
— Много. Тя е виеткиеу — разбира и американците, и виетнамците. Винаги е уверена в успеха си. Изводът: парите говорят.
— Добре.
— Но полковник Манг може да те изхвърли от страната — напомни ми тя.
Може да бях изпил някоя и друга бира повече, обаче я попитах:
— Ами ако не отида при полковник Манг, за да разбера? Ами ако просто продължа на север? Мога ли да го направя?
Сюзан ме погледна право в очите.
— Даже да можеше да пътуваш из страната, без да ти искат паспорт или виза, не можеш да напуснеш Виетнам без документи. Това ти е известно.
— Имах предвид утре сутрин да отида в консулството и да си извадя друг паспорт.