— От Австралия.
— Говориш като янки.
— Мъча се да се впиша в обстановката.
Със Сюзан седнахме на бара и надигнахме бирата. Не се виждаше почти нищо от дима от цигари и пури. Сюзан също запали.
— Е, войнико, ти самотен таз вечер? — попита тя.
— Имам си компания.
— Нима? Къде отишла тя? Отишла с генерал. Тя пеперудка. Аз остава с тебе. Показва ти хубави неща. Аз момиче първа класа. Направи тебе много щастлив.
Не знаех дали да се смея, или да избухна.
— Какво прави момиче като теб на такова хубаво място?
Тя се усмихна.
— Трябва пари отива в Харвард.
Смених темата.
— Това е обратната страна на Света на Виетконг.
— Това е Отпускарският свят. Обиден ли си?
— Мисля, че е обидно всичко, което банализира войната.
— Искаш ли да си тръгнем?
— Ще си допием бирата. Кога започва стрелбата?
Обаче се оказа, че не можем да си тръгнем толкова лесно. До нас имаше четири двойки, всички на средна възраст, които завързаха разговор. Мъжете бяха бивши офицери от военновъздушните сили и водеха съпругите си, за да им покажат къде са служили. Бяха прилични хора и си побъбрихме. Базите на всички се бяха намирали на север в Дананг, Чу Лай и Хюе Фу Бай и бяха бомбардирали обекти около демилитаризираната зона, която бе крайната им цел. Попитаха ме къде съм служил, без да ми зададат въпроса дали съм ветеран.
— Първа въздушнопреносима, Куанг Три, шейсет и осма — отвърнах аз.
— Без майтап? — подсвирна единият. — Вдигали сме много обекти във въздуха по ваше искане, момчета.
— Спомням си.
— На север ли отиваш?
— Струва ми се, че вече сме там.
Това предизвика смях и един от тях каза:
— Това място май е измислено, а?
— Измислено е — съгласих се аз.
Съпругите, кой знае защо, не проявяваха особено голям интерес към войната, но когато научиха, че Сюзан живее в Сайгон, вкупом я нападнаха и петте дами се заприказваха за пазари и ресторанти, а петимата мъже, сред които и аз, си разменяхме военни истории докато гилзите от снаряди и измислиците не станаха множко. Изглежда, наистина ги вълнуваше животът на един пехотинец и искаха да чуят всички кървави подробности.
Подчиних се, не само защото ме черпиха още една бира, но и защото това беше част от тяхното носталгично пътешествие, а може би и от моето. В Америка никога не бях разказвал такива неща, обаче тук, на това място и под влиянието на алкохола, ми се струваше естествено да говоря за тях.
Те ми разказаха за измъкване от ракети земя-въздух и зенитен огън, за бомбардиране на всичко, което се движи, в демилитаризираната зона. Илюстрираха обясненията си с празни бирени бутилки и разбрах, че тези хора напълно са се били абстрахирали от каквито и да било етични съображения, че са приемали въздушните сражения само като поредица от технически и логистични проблеми, които трябва да се решат. Установих, че разказите им ме увличат, което бе малко страшно. Не е трудно да докоснеш сърцето на стария боец. Отново беше 1968-а.
Полунощ дойде и отмина. Групата свиреше „Дорс“ и започвах да губя представа за реалност и време.
Сегиз-тогиз, когато музиката прекъсваше за няколко минути, по тонколоните прозвучаваха гърмежи, следвани от Вагнеровия „Танц на валкириите“.
Точно в стила на „Планета Холивуд“.
По някое време се заговорихме за места, които трябва да видим и където вече сме ходили.
— Трябва да отидете в тунелите на Ку Чи — казах им аз.
— Какво е това?
— Това са адски дълги тунели, като железопътните, в които партизаните са имали болници, спални, складове, кухни. Влиза се с електромобили. Обиколката е страхотна и можете да обядвате в една от партизанските трапезарии. Мисля, че вътре има и магазини за дамски дрехи. На жените ви ще им хареса. — И защо ли правя такива неща?
Те си го отбелязаха.
Четиримата пилоти със закъснение се сетиха, че моята Първа въздушнопреносима пехотна дивизия, Първа въздушнопреносима пехотна дивизия от филма и този тематичен бар са едно и също нещо, и това си заслужаваше по още една бира и нови военни истории.
Изчерпахме боеприпасите и един от тях ме попита:
— Коя е дамата?
— Коя дама?
— Дамата с теб.
— А… просто една жена, с която се запознах снощи. Живее тук.
— Да. И тя така каза. Страхотно изглежда.
Никога не съм сигурен как да отговоря на такава реплика, но отвърнах: