— Вашите съпруги са много привлекателни.
Всички се съгласиха, че жените им са прекрасни и са истински светици, след като ги търпят. И аз се съгласих с тях, обаче те искаха да се върнем на темата за Сюзан.
— Владееш ли положението? — попита един.
— Водим преговори.
Това ги накара да избухнат в смях и на свой ред ги отведе на въпроса за проститутките. За този разговор трябваше да се приближим един към друг.
— Опитваме се да ги накараме да излязат на пазар сами — каза един от пилотите.
— Проститутките ли?
— Не, съпругите. Имаме нужда само от няколко часа, обаче те не искат да излязат сами. Страх ги е.
— Поръчайте им англоговореща екскурзоводка от хотела.
— Да, и аз това казвам. Видя ли, Фил? Той е съгласен. Намери им екскурзоводка и ще излязат сами.
Препоръчах им Маймунския бар.
— Фрашкано е с курви — не давайте повече от петачка на проститутките, обаче келнерките и барманките може да ви струват повече. После заведете съпругите в „Максим“ на късна вечеря.
Те веднага подготвиха плана. Мислех, че пехотинците са лоши момчета, обаче летците бяха още по-лоши. Спомних си един стар военен виц и го разказах.
— Каква е разликата между пилота и свинята?
— Каква?
— Свинята не се опитва по цяла нощ да изчука някой пилот.
Те изреваха. Страхотен виц. А бе, нали се веселяхме.
Дойде и отмина един. Трябваше да се изпикая и се извиних. Мъжката тоалетна се намираше в коридора, който водеше до друго претъпкано помещение в дъното. Когато излязох, Сюзан ме чакаше.
— Отзад има градина — каза тя. — Там е тихо и имам нужда от малко чист въздух.
— Защо не си тръгнем?
— Ще си тръгнем. Просто искам малко да поседна.
В градината имаше масички като в кафене, по които горяха свещи. Дърветата бяха окичени с книжни фенери. Наистина беше тихо и въздухът бе чист.
Седнахме на една свободна маса и аз се огледах. Видях двойки, които се държаха за ръце. С други думи, нещо като постапокалипсис, където отиваш, след като умреш или нещо подобно.
Освен това усетих ухание на тамян и мирис на канабис. Около масите танцуваха светулки, които всъщност бяха огънчетата на подаваните от ръка на ръка цигари. Внезапно ми се припуши марихуана, чувство, каквото не бях изпитвал от двайсет години.
— Май добре се забавляваше — каза Сюзан.
— Готини момчета.
— И съпругите им са симпатични. Интересуваха се дали сме двойка.
— За това ли си приказват всички жени? За секс, за секс и пак за секс.
— Не си приказвахме за секс. Приказвахме си за мъже.
— Все същото.
— Искаш ли чай?
— Какъв чай?
— Истински. Другият чай е билков.
Повика сервитьорката и поръча чай.
Известно време мълчаливо седяхме в тъмната градина. Донесоха ни чайник е две чашки и аз налях. Изобщо не обичам чай.
Отпихме от горещата безвкусна течност. Вдишах парата и дробовете ми отново заработиха.
Бях гроги и даже Сюзан се прозяваше, но отдавна вече не можеше да става и дума за приличен сън, така че времето нямаше значение, затова просто седяхме и пиехме отвратителния чай. След десетина минути разбрах, че това всъщност е много приятно.
— Знаеш ли какво ще ме направи щастлива? — накрая попита Сюзан.
— Какво?
— Ако утре се прибереш у дома.
— Аз пък ще съм щастлив, ако ти се прибереш у дома — кой знае защо, отговорих аз.
Интимен разговор между двама души, които все още не са били интимни.
— Трябва да се махнеш от тук, преди да ти се случи нещо… Имам предвид нещо психическо — прибавих аз. После се чух да казвам: — Ти се безпокоиш за мен, но аз се безпокоя за теб.
Тя дълго се взира в мъждукащата свещ и видях, че по лицето й се стичат сълзи, което ме изненада.
И двамата бяхме малко пияни и този миг не беше реален, нито дори рационален. Ето защо тихо казах:
— Когато бях тук… сред войниците се разказваше една история… историята за царството на Гордън. Гордън бил полковник от спецчастите, който отишъл в джунглата, за да организира едно планинско племе на борба е партизаните, обаче се побъркал, станал местен и наистина се чалнал… знаеш сюжета. Това е вариант на „Сърцето на мрака“ на Конрад, но се развива във Виетнам… тази апокалиптична история, която направиха във филма… обаче апокалиптична или не, тя беше предупреждение… страх, който изпитвахме всички, че няма да искаме да се приберем у дома, че ще се побъркаме и вече няма да искаме да се прибере у дома… Сюзан?