— Наистина може да го направи, ако иска да види някакъв билет за Натранг. Но най-вероятно ще поиска да се явиш в имиграционната полиция в Натранг.
— Ако все пак дойде в „Рекс“, светкавично изчезни.
— Ще видим какво ще се случи.
— Радваш ли се, че се забърка в това? — попитах я.
— По-добре е, отколкото да ходиш на работа. Добре, имам имейл от туристическата агентка, в момента работи по въпроса за пътуването ти до Натранг. Остави мобифона ми на рецепцията и аз ще си го взема, щом дойда.
— Ясно.
— Сега за полковник Манг — опитай се да не го ядосваш. Кажи му, че си бил в тунелите на Ку Чи и вече изпитваш уважение към антиимпериалистическата борба на народа.
— Майната му.
— Когато отидеш в министерството на държавната сигурност, потърси отдел „В“ — това е имиграционната полиция. Стой надалеч от „А“ и „Б“, иначе може никога повече да не те видим. — Май не се майтапеше.
— Ще те упътят до чакалнята — продължи Сюзан, — после ще те повикат, но не по име. Във Виетнам първи влизат по-възрастните хора, така че ще те повикат пръв. Ще отидеш в друга стая и човекът там ще те попита какво искаш. Ще се държи гадно. Повечето хора ходят там, защото са ги заловили с изтекла виза, искат удължаване на визата, разрешение за работа или постоянно пребиваване. Банални неща.
Това не обясняваше причината да ме повикат там, но не го отбелязах.
— Ти имаш среща, затова питаш гадния тип за полковник Манг. Полковник на виетнамски е „дай-та“. Питай за дай-та Манг. Дай на гадния тип нещо, на което е написано името ти.
— Всичко с името ми е при тях.
— Дай му шофьорската си книжка, сметката от хотела или нещо друго. Поради характера на работата си, те би трябвало да знаят чужди езици, но не е така, а не искат да изглеждат глупави. Затова ги улесни.
— Ти ходила ли си в това министерство?
— Три пъти, откакто съм тук. После в службата ми казаха да престана да отговарям на призовките им. Така и постъпих и сега те на всеки няколко месеца идват в офиса ми или вкъщи.
— Защо?
— За документи, въпроси и бакшиш. Те му викат бакшиш, като че ли ми правят услуга. Обикновено се избавям от тях за десетина минути и с десетачка. Но не предлагай пари на полковник Манг. Той е полковник и има вероятност да е верен и чист партиец. Може да те арестуват за предлагане на подкуп, което е най-големият майтап в тази страна, защото обикновено те арестуват, когато не даваш подкуп.
— Ясно.
— Но ако поиска пари, дай му ги. Обичайният откуп за паспорт и виза е петдесетак. Не искай разписка.
Обмислих думите й и разговора си с полковник Манг на летището. Бях почти сигурен, че виетнамецът не иска пари.
— Някои от тези хора са просто продажни бивши южновиетнамски ченгета, успели да останат в комунистическата полиция — продължи Сюзан. — Обаче други са северняци, обучени от КГБ, и все още мислят по кагебистки. Освен това колкото по-висок е чинът, толкова по-малка е вероятността да са корумпирани. Внимавай с полковник Манг.
— Ясно. — А това повдигаше въпроса как изобщо съм извадил късмета да се срещна с полковника.
— Изглеждаше ли достатъчно възрастен, за да е участвал във войната? — попита тя.
— Той отлично помни войната.
Сюзан замълча за няколко секунди.
— Може би ще успеете да превърнете общите си преживявания в нещо хубаво.
— Да. Виж, не отивам там, за да се сприятелявам с този човек — просто си искам документите и си тръгвам.
— Но не искаш да те изхвърли от страната.
— Не. Той също няма намерение да го направи. Днес не си заминавам за вкъщи, заминавам за Натранг или за затвора, така че бъди готова да пратиш съответния факс на моите хора.
— Разбирам.
— Нещо друго?
— Не, това май е всичко. До скоро.
— Добре… виж, Сюзан… ако не се видим по-късно… благодаря ти…
— До скоро. Чао.
Затворих, изключих мобилния телефон и го прибрах в джоба на блейзъра си.
Събрах си багажа и го смъкнах във фоайето. Отидох на рецепцията и видях, че една от служителките е Лан, същата виетнамка, която ме бе посрещнала. Дадох й ключа от стаята си.
— Заминавам си.
Тя затрака на компютъра си.
— А, да, господин Бренър. Аз ви регистрирах.
— Да.
— Приятно ли прекарахте?
— Много. Разгледах тунелите в Ку Чи.
Лан сбърчи лице и не отговори. Докато разпечатваше сметката, ме попита:
— Можем ли да ви помогнем с нещо в плановете ви за пътуване?