После…
Храстът го погледна.
Нямаше очи. Но Пиърсън усети, че шубракът го вижда, оглежда го и решава нещо. Храстът зашумя по-силно. Клоните му се протегнаха към него, докоснаха почвата, вкорениха се и изхвърлиха пипала, които се удължиха, вкорениха се и изхвърлиха нови пипала.
Храстът растеше към него, като се движеше със скоростта на бавно вървящ човек.
Пиърсън погледна острите, блестящи и извити листа, които се приближаваха към него. Не можеше да повярва на очите си, но трябваше.
И тогава си спомни другото, което се бе случило снощи.
— Ето ни на мястото, друже — каза Бенц, когато свиха към една яркоосветена сграда на Медисън авеню. Той вкара Пиърсън в асансьора. Качиха се на двайсет и третия етаж и влязоха в голяма и светла приемна.
Дискретна табела на стената съобщаваше: „ПРИКЛЮЧЕНИЯ БЕЗ ГРАНИЦИ“.
— Чувал съм за това място — каза Пиърсън и смукна дълбоко от цигарата с наркола. — Вероятно е скъпо.
— Не се притеснявай — отвърна му Бенц.
Една руса администраторка записа имената им и ги въведе в личния кабинет на доктор Сринагар Джонс, консултант по приключенията.
— Добър вечер, господа — каза Джонс.
Той бе висок, слаб и с очила. Пиърсън едва се сдържа да не се изкикоти. Този ли е по приключенията?
— Значи искате приключения, господа? — попита любезно Джонс.
— Той иска приключение — каза Бенц. — Аз съм само негов приятел.
— Разбира се. Е, господине — обърна се Джонс към Пиърсън, — какъв вид приключение имате предвид?
— Сред природата — отговори Пиърсън с лек вътрешен трепет, но напълно уверено.
— Ние имаме точно такова нещо — каза Джонс. — Обикновено се заплаща. Но тази нощ всички приключения са безплатни благодарение на президента Мейн. Ред В-1 в кабината ви за гласуване. Заповядайте насам, господине.
— Почакайте. Знаете ли, не ми се иска да бъда убит. Безопасно ли е това приключение?
— Напълно. В наши дни не би бил разрешен никакъв друг вид приключения. Ето как става. Вие ще легнете удобно на легло в нашата стая за приключения и ще получите напълно безболезнена инжекция. От нея веднага ще изпаднете в безсъзнание. После чрез внимателно прилагане на слухови, визуални и други ефекти ние ще възпроизведем приключението в ума ви.
— Като сън ли? — попита Пиърсън.
— Това е най-добрата аналогия. Този сън с приключения е с напълно реално съдържание. Вие ще изпитате истинска болка, реални чувства. Няма начин да го различите от действителността. С изключение, разбира се, на това, че то е сън и поради това е напълно безопасно.
— А какво ще стане, ако например ме убият по време на това приключение?
— Същото, каквото ако сънувате, че сте убит. Събуждате се и това е всичко. Но докато сте в ултрареалния и многоцветен сън, вие сте напълно свободен и можете съзнателно да направлявате движенията си.
— А ще съзнавам ли това, когато преживявам приключението?
— Напълно. Докато сънувате, вие напълно осъзнавате състоянието си на сън.
— Давайте тогава! — извика Пиърсън. — Да потънем в мечтите!
Яркозеленият храст растеше бавно към него. Пиърсън избухна в смях. Сън! Разбира се, че беше сън! Нищо не може да го нарани. Заплашителният храст бе част от въображението, също както и синьо-черното животно. Дори и да се бяха сключили челюстите на звяра върху врата му, той нямаше да бъде убит.
Просто щеше да се събуди в онази стая на фирмата за приключения.
Сега вече всичко му изглеждаше смешно. И защо не бе разбрал това по-рано? Онова синьо-черно същество явно бе създание от сънищата. И яркозеленият храст също беше въображаем. Всичко това бе доста глупаво и невероятно, когато човек помислеше сериозно за него.
— Добре — изрече Пиърсън на висок глас — Сега можете да ме събудите.
Нищо не се случи. Тогава си спомни, че не може да се събуди ей така, по желание. Това би обезсмислило чувството за приключение и би разрушило терапевтичния ефект от възбудата и страха върху измъчената нервна система.
Сега вече си спомни. Единственият начин да излезеш от съня на приключенията бе да преминеш с успех през всички препятствия. Или да бъдеш убит.
Храстът бе стигнал почти до краката му. Пиърсън го огледа, като се чудеше на реалистичния му вид.
Растението затегна едно от извитите си листа около кожената му обувка. Пиърсън се ухили, чувствайки гордост от начина, по който се бе справил със страха и отвращението си. Беше достатъчно да не забравя, че това нещо не може да го нарани.