Той се усмихна неодобрително като човек, на когото е бил направен екстравагантен комплимент.
— А, ето я и Луиз — каза той. — Значи вечерята е почти готова.
Д-р Сондърз се обърна, за да я види. Беше облечена в саронг от зелена коприна, покрита с избродирани от сърма причудливи фигури. Гладко и лъскаво великолепие. Дрехата беше яванска — така се обличат при тържествени случаи дамите от харема на владетеля в Джокякарта. Прилепваше към тънкото й тяло като калъф — пристегнала младите й гърди, притиснала тесните й бедра. Краката и рамената й бяха открити. Беше обула зелени обувки на висок ток, които допринасяха да изглежда още по-грациозна. Пепеляворусата й коса беше събрана във висока, но много проста прическа, а строгата прелест на златистозеления саронг подчертаваше необикновено светлите й черти. Красотата й караше дъха на човека да замре. Вероятно при саронга са били слагани някакви есенции със сладък дъх, или пък тя самата се беше намазала с нещо, защото, като дойде при тях, усетиха лекия полъх на непознат парфюм. Миризмата беше упояваща и ефирна; приятно беше да си помисли човек, че парфюмът е бил правен по тайна рецепта в двореца на някой от раджите на острова.
— Какво значи тази причудлива рокля? — попита Фрит, а светлите му очи светеха засмяно и дългият му зъб се поклащаше.
— Ерик ми подари саронга оня ден. Реших, че случаят е подходящ да го облека.
Тя се усмихна приятелски на датчанина, като отново благодареше за подаръка.
— Саронгът е много стар, Кристесен — каза Фрит, сигурно ти е струвал цяло състояние. Ще разглезиш детето.
— Получих го като погасяване на стар дълг. Не можах да устоя на изкушението. Зная, че Луиз обича зеления цвят.
Слуга-малаец донесе голям супник и го постави на масата.
— Луиз, нали нямаш нищо против д-р Сондърз да седне от дясната ти страна, а капитан Никълз — отляво? — попита Фрит някак тържествено.
— За какво й е да сяда между тия старци? — изкикоти се неочаквано немощният Сван. — Нека седне между Ерик и момчето.
— Не виждам защо да не се възползуваме от благовъзпитаното общество — каза доста надменно Фрит.
— Ще ти се да се перчиш?
— Бихте ли седнали тогава до мене, докторе? — попита Фрит, без да обръща внимание на стареца. — А капитан Никълз може би няма да има нищо против да седне от лявата ми страна.
Старият Сван се доближи до масата с походка, приличаща на смешно пълзене, и зае вероятно обичайното си място. Фрит сипа супата.
— Изглеждат ми на стари мошеници — каза дребничкият старец, като прониза с поглед доктора и капитан Никълз. — Откъде ги измъкна, Ерик?
— Насмукал си се, мистър Сван — каза Фрит, като му подаде важно чиния супа, която да предаде нататък.
— Не исках никого да обидя — каза мистър Сван.
— Няма нищо — отговори любезно капитан Никълз. — Предпочитам да казват, че изглеждам мошеник, отколкото, че изглеждам глупак. Сигурен съм, че и докторът мисли така. Какво имат предвид, когато те наричат мошеник? Искат да кажат, че си по-умен от тях и толкова. Питам ви — прав ли съм, или не?