— Като видя мошеник, веднага го познавам — каза старият Сван. — Достатъчно мошеници съм срещал през живота си. И на мене ми се е случвало понякога да бъда мошеник.
И се закикоти.
— Че на кого не се е случвало? — каза капитан Никълз, като изтри с ръка устата си от супата, която сърбаше малко невъзпитано. — Винаги съм казвал: приемай света такъв, какъвто е. Прави компромиси — това е начинът. Питайте когото щете — Британската империя е станала това, което е, само заради компромисите.
С бързо движение на долната си устна Фрит обра остатъците супа от посивелите си мустачки.
— Въпрос на темперамент, предполагам. Компромисите никога не са ми допадали. Имам си други грижи, друга риба гледах да хвана.
— Бас държа, че друг е хващал работа, дето си пържил — каза старият Сван, като изцвили тихо със сенилно задоволство. — Мързелът е в мозъка на костите ти, Джордж. На времето си имаше дузина служби и всичките ги захвърли.
Фрит се усмихна снизходително и погледна д-р Сондърз. Явно казваше, макар и без думи, че е направо абсурдно да се нахвърлят с подобни обвинения върху човек, който е прекарал двадесет години в изучаване на високо метафизичната мисъл на индусите и в когото, по всяка вероятност, се таи духът на знаменития португалски поет.
— Животът ми е пътуване в търсене на истина, а с истината не може да се направи компромис. Европейците питат каква е ползата от истината, докато за мислителите на Индия истината не е средство, а завършек. Истината е крайната цел на живота. Преди години понякога копнеех по света, който бях изоставил. Отивах до холандския клуб, разглеждах илюстрованите вестници и когато видех снимки от Лондон, сърцето ми се свиваше. Но вече зная, че само отшелникът може да се радва пълнокръвно на цивилизацията в градовете. След толкова време най-накрая научих, че именно ние, отшелниците в живота, усещаме най-много стойността му. Защото верният път е пътят на знанието, а този път минава край всяка врата.
В този момент обаче пред него бяха сложени три пилета — кльощавите, безкръвни, безвкусни пилета на Изтока. Фрит стана от стола и хвана големия нож.
— Ах, да, задълженията на домакина, нужните обреди… — подхвърли извинително той.
Старият Сван седеше безмълвен, сгърбил се на стола си като малко джудже. Ядеше лакомо супата. Внезапно се чу тъничкият му продран глас.
— Изкарах седем години в Нова Гвинея; цели седем. Научил бях всички езици, на които говореха в Нова Гвинея. Ако идеш до пристанището в Морсби, просто ги попитай за Джек Сван. Помнят ме. Бях първият бял, прекосил острова. След време Мортън направи това без оръжие, с бастун, но го охраняваше собствената му полиция. А аз бях сам. Всички ме смятаха за умрял и когато минах през града, помислиха, че виждат призрак. Стреляхме по райски птици — аз и приятелят ми, той беше новозеландец, бивш управител на банка, забъркал се в някаква каша; имахме си собствен катер се спуснахме покрай брега от Мерауке. Събрахме доста птици. Струваха купища пари. Той се държеше много приятелски с туземците, от време на време им даваше по щипка тютюн и по глътка ром. Един ден бях ходил на лов сам и се връщах към катера, тъкмо се канех да викна на приятеля да дойде да ме вземе с лодката, когато видях, че на катера има туземци. Никога не им позволявахме да се качват на борда и реших, че нещо се е случило. Скрих се и започнах да наблюдавам. Историята ни най-малко не ми харесваше. Запълзях тихо към тях и видях, че са издърпали лодката на брега. Реших, че приятелят ми е слязъл за нещо, а туземците са доплували до катера. Не ми стигаше ума защо, са го направили. И изведнъж се спънах в нещо. Бога ми, направо се ужасих. Сещате ли се в какво? В трупа на приятеля си — бяха му отрязали главата, а по гърба му имаше съсирена кръв от раните. Не чаках да видя повече. Знаех, че ако ме уловят, ще ми се случи същото. Мене чакаха на катера, затова бяха там. Трябваше да се измъквам и то дяволски бързо. Като по чудо успешно прекосих острова. Какво ли не ми се случи! Цяла книга може да се напише. Един старец, вожд на голямо племе, много ме беше харесал — искаше да ме осинови, да ми даде няколко жени — каза, че ще ме направи вожд. Ръцете ми тогава бяха силни — бях млад, моряк и така нататък. Нищо не ми се опираше. Седях там три месеца. Да не бях такъв млад глупак, щях да остана завинаги. Можех сега да съм крал, истински крал. Кралят на Канибалските острови.