Датчанинът продължи:
— Дошъл на Изток, когато бил двадесет и четири годишен. Изминали цели дванадесет години, преди да открие острова. Питал всеки срещнат дали не е чувал такова място, но нали знаете — в Малайзия и в Борнео не са много осведомени. На млади години Фрит не се задържал дълго никъде, скитал непрекъснато. Чухте какво му каза старият Сван — мисля, че говореше истината. Вечно си сменял работата. Най-накрая стигнал до тука. Шкипер от един холандски кораб му казал за острова. Не му приличало много на мястото, което търсел, но бил единственият остров в Архипелага, който поне малко отговарял на познатото описание — затова решил да дойде и да го види с очите си. Когато стигнал до тука с корабчето, носел горе-долу само книгите си и дрехите, с които бил облечен. Отначало не можел да повярва, че това е търсеното от него място; вие сте видели какво представляват мраморните дворци; в момента седите в един от тях.
Ерик огледа стаята и се засмя.
— Нали разбирате, през всичките тези години той си ги е представял като дворците край Гранд канал. И все пак, дори да не е било мястото, което търсел, било единственото място, което открил. Променил си гледната точка, нали разбирате мисълта ми — приспособил мечтите си към действителността. Стигнал до заключението, че всичко е наред. Тъй като къщите имат мраморни подове и гипсови колони, той наистина ги смята за мраморни дворци.
— По думите ви излиза, че е по-мъдър, отколкото мислех аз.
— Намерил си служба, тогава имало по-оживена търговия; после се влюбил в дъщерята на стария Сван и се оженил за нея.
— Били ли са щастливи?
— Да. Сван не го харесвал кой знае колко. В ония времена все още бил доста енергичен и непрекъснато кроял разни планове. Но никога не успял да привлече Фрит. Тя обаче го боготворяла. Смятала, че е изключителен. Когато Сван доста остарял, тя управлявала имението, грижела се за всичко и така свързвали двата края. Нали разбирате — има такъв тип жени. Доставяло й удоволствие да знае, че Фрит седи в бърлогата си, заобиколен от книги; че чете, пише и си прави бележки. Мислела го за гений. Смятала, че направо е длъжна да прави за него всичко, което правела. Прекрасна жена беше.
Докторът размишляваше върху казаното от Ерик. Каква странна картина от живота рисуваше то във въображението му! Сиромашкото бунгало сред плантацията с мускатови орехи и необикновено високите канарски палми, приличащият на пират стар швед — груб и своенравен, смел авантюрист в бездушната пустиня на жестокия свят, мечтателният, непрактичен учител, съблазнен от миража на Изтока, който, подобно магаре, разпрегнато от количката и пуснато да пасе на общинската мера, се луташе безцелно из приятните пасища на духа, като от време на време спираше, за да попасе, и накрая — голямата руса жена, като богиня от времето на викингите; със своята компетентност, с любовта си, с честните си помисли и положително с незлобливо чувство за хумор, която крепи нещата, управлява, ръководи и защищава тези двама така коренно различни мъже.
— Когато разбра, че умира, тя накара Луиз да обещае, че ще се грижи за тях. Плантацията принадлежи на Сван. Дори в сегашното състояние носи доход, който стига за тримата. Майката на Луиз се боеше, че когато умре, старецът ще изхвърли Фрит, — Ерик за момент се поколеба дали да продължи. — А мене ме накара да обещая, че ще се грижа за Луиз. И на нея не й беше лесно — бедното дете. Сван е пакостлив като маймуна. Способен е на всякакви бели. Разумът му в известен смисъл е буден, както е бил винаги, той може да лъже и да забърква каша само за да погоди на човека някой номер. Безумно обича Луиз. Единствено тя може да му въздействува. Веднъж от скука взе и накъса няколко ръкописа на Фрит. Заварихме го сред безбройните снежинки от хартиени листчета.