Е, Бояна намира два-три мига тук и там за по някой страховит инцидент. Подхлъзна се на стълбите и си изкълчи крака точно преди представлението за 24 май. Играхме „Българи от старо време“ с Лила/Бояна, подскачаща героично на куц крак, защото отказа да излезе на сцена с патерици. После се спъна някак в мокета (не искам и да знам как) и се подпря на стъклото на прозореца. То пък взе, че се счупи. Наряза ѝ цялата ръка от дланта до рамото. Изкарахме вечерта по спешни кабинети. На другия ден ни връхлетя ураган. Не само че отнесе половината от дървената ни ограда, прехвърли пластмасовите ни градински мебели в двора на съседите и разпиля прането ми из целия Северен остров, но бурята си повилня на воля из къщи през счупения прозорец. Още намирам сухи листа в леглото си и котки в шкафа за обувки.
Последното ѝ приключение беше някакво телевизионно състезание по младежката телевизия „Стики ТВ“, в което участва със свой приятел съученик. Спечелиха награда от 500 долара и девойката се кани да си купува бас китара или барабани. Не знам кое ще е по-лошо за съседите.
Бялата ни котка пострада лошо от ултравиолетовата радиация (озоновата дупка хич не е шега), разви меланома и се наложи да я оперираме – отрязаха ѝ ушите. Сега е добре. Прилича повече на мече, отколкото на котка, но е все така аристократична и дистанцирана. Все така рядко я виждаме.
Румен приключи поредния си обект в Хънтли и се прехвърли отвъд Вадата (тук така викаме галено на Тасманово море) в Бризбън, Австралия. Идва си всеки три седмици и разказва за чудесиите по австралийските земи. Лодката и джипът му са самотни, заключени в гаража. Рибата в океана ликува.
Другите българи от приятелското ни обкръжение са добре. Купуват си къщи (по стар български обичай), ремонтират си къщите (още по-стар български обичай), ремонтират коли и лодки, отглеждат чубрица, домати и тютюн (цигарите са скъпи в НЗ).
Средната земя
Имало едно време, отвъд морета и земи, оттатък реки и планини, малка страна, наречена Нова Зеландия (в превод от холандски: Нова Морска земя или Нова Землемория). Местните жители ѝ казвали Аотеароа – Земята на дългия бял облак. После Питър Джаксън направил филм – „Властелинът на пръстените“, и светът забравил завинаги за новите морски земи и белите облаци. Далечното отвъдморско кралство се знае днес единствено като Средната земя. Земя на хобити, елфи и орки. Земя на древни легенди и невиждани красоти. Домът на Властелина.
Не сте ли се чудили някой път защо от толкова талантливи, опитни, финансово и технологично обезпечени режисьори в Холивуд точно новозеландското босоного безпарично хипи Питър Джаксън трябваше да направи великолепната трилогия? И хем добре да я направи! Не защото е извънредно талантлив (всеки, който е гледал „Кинг Конг“ или другите му филми, ще се съгласи с мен). Просто защото е късметлия – роден е в Средната земя. Като дете е бродил из Мордор, катерил е склоновете на планината Дум, прекарал е не една ваканция в Лот Лориен, скитал е из Исенгард и Едорас, намирал е подслон в Хобитово. Никой холивудски мистър Голям портфейл не е дори сънувал, че приказната страна от фантазиите на Толкин е реална и съществува в сегашно време. Защото е далечна – отвъд океани и морета, встрани от отъпканите туристически трасета. Защото беше неизвестна – най-добре пазената тайна на планетата. Даже самият Толкин не е знаел, че описва Нова Зеландия. Трилогията на Властелина разкри пред света истинското лице на далечната отвъдморска островна страна. Постави ярка удивителна на световната туристическа карта. Хвърли дръзко предизвикателство в лицето на холивудската филмова индустрия. И отвори печатницата за пари.
Освен невижданите новозеландски красоти обаче има още един много важен фактор за успеха на цялото безумно скъпо начинание „Властелинът на пръстените“. Финансовият гений на самоукия финансист Джаксън. Притискан непрестанно от хроничното безпаричие в новозеландската филмова индустрия (ако такава въобще е съществувала преди Пръстените), все още младият тогава режисьор става неволен експерт по процедурите за обезпечаване на културни проекти с държавни пари. След холивудския успех на филма му „Божествени създания“ в главата му трайно се настанява идеята да снима епична трилогия по книгата на Толкин. И чрез нея да покаже на света родината си. Ню Лайн Синема (продуцентите) обаче не искат да рискуват твърде голяма сума за суперпродукция на никому неизвестен режисьор от най-сбутания ъгъл на географията. Дърпат се. И тогава на Питър Джаксън му хрумва гениалната идея да привлече за продуцент новозеландското правителство.