За режисьор не знам, не го намирам много добър. Обаче за маркетингов директор явно го бива Питър, защото, независимо от огромната сума, нищожната вероятност за печалба и успех, бюрократичните и законови спънки, претенциите на американската страна и болезнената предпазливост на новозеландските политици, успява да им продаде идеята си. Правителството заделя милиони от държавния бюджет, въвлича представители на различни индустрии, които също инвестират крупни суми, дава нареждане на националната армия да съдейства с каквото може (предимно безплатна работна ръка) и не само това, ами гласува закон, с който значително облекчава данъците за американската филмова компания (после толкова се уплашва от постъпката си, че отменя закона, а след невероятния финансов успех на проекта го въвежда пак, благодарение на което се появиха филми като „Хрониките на Нарния“, „Последният самурай“ и др.). Всичко, което се иска от „Властелина“ на този етап, е да възвърне инвестицията от 300 милиона долара и да покаже на света Нова Зеландия. Скромно, без големи очаквания и без много изхвърляне. По новозеландски.
Е, приходите стигнаха и минаха шест милиарда. А туристическият поток към Нова Зеландия се удвои и продължава да се увеличава с десет процента всяка година. Но заслугата за това не е само на Питър Джаксън. Колкото и да е невероятно, заслуга за просперитета на страната имат също и политиците. (Да, оказва се, че има такива правителства, които се опитват да донесат пари на страната си, а не да ги изхарчат. Ей, край нямат чудесата на света!) Навремето, още бяхме в България, много се смяхме, като чухме, че в Нова Зеландия са назначили министър да отговаря за продукцията на филм. И то не кой да е, а министърът на външните работи и търговията. Журналистите го прекръстиха на Властелина на външните работи. Цял свят си умря от смях. Сега се смеят новозеландците.
Освен първоначалната инвестиция в продукцията новозеландското правителство продължи да инжектира милиони и в трите премиери и да насърчава индустриите в страната да спонсорират с каквото могат огромната пропагандна машина, която се завъртя покрай пускането на филмите на екран. Производство на сувенири, експозиция на националния исторически музей Те Папа, която обиколи световните музеи, филми за филма, туристически маршрути по местата на снимките, учебни програми, одобрени от Министерството на образованието, за Толкин и неговото творчество, пищни тържества за всяка от трите премиери, рекламни билбордове във всяка световна столица и по-голям град на планетата. Това са стандартните неща, ще кажете, които се правят за всеки блокбастър, обаче новозеландците, верни на себе си, отидоха отвъд обичайното и стандартното.
В Нелсън е създадена специална марка бира, произвеждана за празненствата на хобитите във филма. Продава се и до днес. Много е популярна сред туристите. В продължение на години Уелингтън беше наричан в новозеландските медии Уеливоод. Столичният ежедневник „Уелингтън пост“ се прекръсти и за известно време излизаше като „Средна земя пост“. В продължение на години най-продаваното издание на новозеландския книжен пазар беше „Туристически пътеводител по местата на Властелина“ – доста луксозно и възскъпичко книжле с безброй снимки и още повече реклами, предлагащо информация за местата на снимките, инструкции как да се стигне дотам, клюки от ежедневието на актьорите и прочие жълтории. Бижутерийните вериги в страната пуснаха специална серия сребърни бижута с дизайн, повтарящ елфическия. Копия на Пръстена, изработени от всевъзможни благородни и не чак толкоз благородни метали, бяха дълго време най-продаваният новозеландски сувенир. Цели модни серии и конфекция по мотиви от филма заляха страната (и чужбина).
Една млада уелингтънска дизайнерка направи шеметна кариера, създаде верига магазини и стана световноизвестна, защото Лив Тайлър си била купила две-три дрешки от нейния скромен бутик по време на снимките. Всяко кафене, хотел и селска кръчма, в която са стъпвали (а може и да не са) големите филмови звезди, днес е превърната в място за поклонение и капитализира яко престижа си. Да не говорим за детските играчки, ученически пособия, домакински съдове, хранителни стоки и прочие боклуци, които удавиха света в море от хобити, елфи, джуджета и орки. (Ние вкъщи все още играем карти с една колода, която има за вале пика Орландо Блум и за дама купа – Лив Тайлър, поп каро е Арагорн, а асо пика е Пръстенът.)