Разочарованите златотърсачи се преквалифицирали на фермери или заминали да си търсят късмета другаде. Много от техните поселища опустели. В началото на XX век Куинстаун имал само 190 жители, все така нямал пътища и се свързвал с останалата част от света чрез парните кораби, прекосяващи езерото до южното градче Кингстън. През 1951 година жителите на града наброявали хиляда, а днес са над десет хиляди и продължават да се увеличават с бързи темпове. Цените на имотите в района на езерото Уакатипу са хвръкнали до небесата. Тук, в близост до голф игрището, се намира първият новозеландски имот, официално продаден за над един милион долара. Днешните печалби от туризъм и недвижими имоти надхвърлят многократно бързите несигурни богатства от времето на златната треска.
Легендата за езерото Уакатипу
Една от интересните екскурзии, предлагани от туристическите агенции, е до Пещерата на Боб, която, освен че включва обичайните забавления като возене с лодка, природни красоти, лекция по история на ледниковите езера, маорски ритуали и прочие тривиални неща, е и най-добрият начин да се наблюдава изключителното, все още научно необяснено явление: нивото на водата в езерото Уакатипу се покачва и слиза осезаемо – с 12 сантиметра – на всеки пет минути. Учените предполагат, че това се дължи на промени в атмосферното налягане, обаче не могат да обяснят механизма на действие на неспирната осцилация. Затова всички предпочитат маорското обяснение.
Според легендата гигантският демон Матау откраднал красивата дъщеря на маорски вожд и я понесъл на север към дома си в непристъпните планини. Пътят бил дълъг и труден и гигантът се уморил. Легнал да почине в тревата, като оставил вързаната девойка до себе си. Така ги намерил младият смел маорски воин, който преследвал похитителя през цялото време. Примъкнал се тихичко, срязал въжетата и освободил любимата си, а когато се отдалечили достатъчно, запалил сухата трева в долината. Демонът изгорял в пожара и на мястото, където тляло гигантското му тяло, останала дълбока зигзаговидна вдлъбнатина – като гигант с присвити колене, която реките напълнили с вода и превърнали в езеро. Но сърцето на гиганта оцеляло под пепелищата и продължава да бие ритмично под сините води на Уакатипу.
Напускаме Куинстаун рано на следващата сутрин. Времето е все така невероятно слънчево и ясно, с лазурни небеса и пухкави бели облачета на хоризонта. Под утринните лъчи езерото блести като сребърните люспи на заспал в тревите дракон. Дъ Ремаркабълс се тъмнеят отвъд като вкаменено праисторическо чудовище, протегнало шия и натопило глава да утоли жаждата си в езерото. Автобусът катери бодро страховитите извивки на планинския път. Адреналиновото изтощение е смълчало спътниците ни. Предстои ни 500-километров целодневен преход до Крайстчърч.
А сърцето на демона още тупти.
Направено в Гондвана
В Нова Зеландия има много пътища, които са описани като туристически атракции в пътеводителите. Не мястото, към което води, а пътят сам по себе си. Например Пустинният път през вулканичното плато на Северния остров, Мостът заникъде (казва се така, защото не води до някъде) – пак на Северния остров, много от високопланинските пътища – особено през Южните Алпи, Найнти Майл Бийч, който въобще не е път, а плаж, но е единствената новозеландска магистрала без ограничения за скоростта.
Има и множество невъзпeти в туристическите справочници пътнотранспортни съоръжения, които определено си струва да се видят (изпитат е вероятно по-точен израз) – хиляда и един еднолентови моста (и по двата острова, но май са повече на Южния) и особено онзи, дето се ползва общо от колите, прекосяващи острова в двете посоки, плюс пешеходците, плюс влак; проходът Бриндеруин (до Фангарей), където при дъжд водата от надвисналите скали пада като мощен водопад на пътя и върху преминаващите коли; пътят до Северна Оакура, който е под вода при прилив или силна буря; Пътят за рая – ако се чудите кое е това място, дето Бог прогонил Адам и Ева, разходете се до Гленорки – на изток от рая; окландският Спагети джанкшън и много други знайни и незнайни безумни трасета, предназначени за шофиране (и адреналинопокачване), предопределени да оставят незаличими спомени у преминаващите.
Пет новозеландски шосета са изрично упоменати в Правилника за движение по пътищата като „опасни“ – подходящи само за опитни и „уверени“ шофьори.
Пътят за Милфорд саунд е един от най-известните такива маршрути. Описан надлежно във всеки пътеводител. И има защо.