Наскоро гледах един документален филм за възрастна новозеландска милионерка с необичайно хоби – колекционира викториански вили жената. Изкупува стари къщи във викториански стил, реставрира ги и си прави частен архитектурен резерват на територията на собствената си ферма – имаше си църквичка и училище, и работилнички, както и две улички с къщи. Всичките автентични, докарани от разни краища на страната.
Аз пък продавам преносими къщи в компанията, която е пионер в този бизнес. Строим ги в задния двор, после ги товарим на камион и ги доставяме до където се случи да живее клиентът – на връх планината, на остров в залива, в центъра на Окланд или вдън гори тилилейски. В субтропичната зона или в зоната на вечния сняг – няма значение, ние доставяме. Една къща се строи осем до дванайсет седмици от само един строител. С чук и пирони. От прозорците на офиса мога да наблюдавам целия строителен процес.
Ден първи. Строителят по къси гащи и с плетена шапка, независимо от времето, сезона и температурите, цял ден мери, шери, крачи, реди и пренарежда циментови блокчета в дълги, прави като конец редици. Помага си с някакво пишещо лазерно устройство. Измервателно, предполагам.
Ден втори. Върху тухличките нарежда 60-сантиметрови дървени трупчета и върху тях наковава рамката за пода на новата къща.
Ден трети. Талашитени плоскости се наковават върху рамката и с това подът е готов. Върху него с креда се разчертават вътрешните стени и стаи.
До края на седмицата е вдигната цялата дървена носеща рамка на новата сграда – с все стените, касите на вратите и прочие. Още седмица отнема инсталирането на металните листове на покрива, алуминиевите дограми и улуците. После следва едно безкрайно чукане и тракане, докато се наковат хоризонталните дъски на външната облицовка, и работата се пренася вътре. Изолации, електрически инсталации, тръби, гипсокартон за стените и таваните, тапети, мокети, душ кабини, вани, тоалетни, кухни, бойлери, камини. Само осем седмици и къщата е готова – с инсталирана готварска печка и съдомиялна машина, с корнизи за пердета, щори, полилеи, вградени гардероби, огледала, електромер.
И тогава започва истински интересната част – идват момчетата от транспорта. Също по къси гащи и с шапки. Обикновено щедро татуирани и натоварени с каси бира.
Ден преди уговорената доставка започва мащабна подготовка. Още от сутринта пристига голям камион с монтиран на него дизелов генератор – мазен, мръсен, шумен и вонлив. Генераторът захранва дузина пневматични крикове, които за няколко часа повдигат къщата достатъчно високо, за да може транспортната платформа да се подпъхне под нея. Междувременно прозорците са покрити със защитен найлон, понякога и с шперплат, ако сградата ще се вози по горски пътища с надвиснали от всички страни клони. На покрива е монтиран надлъжно дълъг гъвкав прът – виснал ниско в предната си част – идеята му е да повдига и приплъзва безопасно висящите над пътя електрически жици.
След това целият следобед се посвещава на юнашко пиене на бира. Според правилника за движение по пътищата на Нова Зеландия на къщите не се разрешава да пътуват по светло. Всъщност могат да са на пътя само от 23 часа до 5 сутринта. По Коледа и през януари, когато е традиционният сезон на летните годишните отпуски и трафикът по пътищата е дори още по-ужасен от обикновено, движението на къщи по пътищата на страната е абсолютно забранено.
На смрачаване обикновено се появяват нервните собственици на новия дом – тревожни и превъзбудени. Никога не следват съвета ми да си стоят вкъщи, да пият по едно вино и да инспектират вече доставената къща на сутринта. Не. Домъкват се с цяла група роднини и приятели, пискат възторжено, клатят глави невярващо, обикалят наоколо, задават безброй въпроси и се пречкат на всички.
Малко преди полунощ се сформира процесия, която по яркост и пищност не отстъпва на циганска сватба. Ама хич. Най-отпред се движи служебна лека кола, закичена с голяма светеща табела „Внимание! Извънгабаритен товар“ или направо „Внимание! Къща!“. Виждала съм и вариант с огромен светещ пръст, сочещ към банкета, и надпис „Отбий и спри“. Тази любезна покана е за насрещно идващия трафик. Предупреждава, че пътуващата къща е заела и двете платна и останалите участници в движението ще трябва да се спасяват както могат. Понякога е абсолютно невъзможно да се разминеш с такова нещо и се налага насрещно идващите коли да обърнат, да се върнат назад до някой по-широк участък от пътя и да изчакат цялата процесия да се изниже край тях с много святкане, ръмжене, дружеско бибиткане, блясък и кралско достолепие.