Оуди се прави, че протестира, но е наясно, че няма да рискува да се регистрира в мотел, защото ще му поискат документ за самоличност. Досега полицията сигурно е разпространила снимката му.
— Значи е решено — казва Ърни и се пресяга за радиото. — Искаш ли да послушаме музика?
— Не — казва прекалено рязко Оуди. — Нека просто да си говорим.
— Става.
Няколко километра южно от Плезънтън пикапът спира пред мрачна къща с плевня и скромна горичка от тополи. Двигателят угасва тромаво, а едно куче прекосява мързеливо калния двор и започва да души ботушите на Оуди.
Ърни вече е излязъл от пикапа, изкачва се по стълбите и извиква, че си е вкъщи.
— Имаме гост за вечеря, Роузи!
В дъното на отворения салон от кухнята, където жената стои до печката, се вижда светлина. Роузи е с широки бедра и красиво кръгло лице, кожата й е млечнокафява, а очите й са издължени, по-скоро индиански, отколкото мексикански. Носи избеляла рокля на щампи и е боса. Поглежда Оуди, а после отново баща си.
— Защо ми го казваш?
— Той ще иска да яде, а ти си тази, която готви.
Жената пак се обръща към печката, където месото цвърчи в тиган за пържене.
— Да, аз съм тази, която готви.
Старецът се ухилва на Оуди.
— Най-добре се измий. Ще ти намеря чисти дрехи. Роузи може да изпере тези по-късно. — Обръща се към дъщеря си: — Къде държиш старите дрехи на Дейв?
— В онази кутия под леглото ми.
— Можем ли да намерим нещичко за този приятел?
— Прави, каквото искаш.
Упътват Оуди към банята и му дават чисти дрехи. Той стои дълго под горещата струя и оставя кожата му да порозовее от водата. Наслаждава се. Мечтае. Душовете в затвора бяха кратка, регулирана и опасна дейност, от която никога не се почувства по-чист.
Облечен с чужди дрехи, Оуди сресва косата си с пръсти и се връща обратно по коридора, от който е дошъл. Чува телевизор. Репортер говори за бягството от затвора. Оуди предпазливо поглежда през отворената врата и вижда екрана.
Оуди Спенсър Палмър е наближавал края на десетгодишната си присъда за обира на брониран камион в Дрейфъс Каунти, Тексас, при който загинаха четирима души. Властите смятат, че е изкатерил двете огради с помощта на чаршафи от затворническото пране, а преди това е направил късо съединение в една от алармените системи с опаковка от дъвка…
Малко момче седи на килима пред телевизора. Играе си с кутия с оловни войничета. Поглежда нагоре към Оуди, а после към екрана. Новината се е сменила. Някаква синоптичка посочва по картата с прогнозата.
Оуди кляка.
— Здрасти.
Момчето кима.
— Как се казваш?
— Били.
— На какво си играеш, Били?
— На войници.
— Кой печели?
— Аз.
Оуди се смее, а Били не разбира защо. Роузи вика от кухнята. Вечерята е готова.
— Гладен ли си, Били?
Малкият кима.
— По-добре да побързаме, за да не свърши всичко.
Роузи прави последна проверка на масата, слага нож, вилица и чиния пред Оуди и докосва с ръка рамото му. Сяда и прави знак на Били да каже молитва. Момчето мънка думите, но накрая казва ясно „Амин“. Подават се чинии, храната е разпределена, набодена и погълната. Ърни задава въпроси, докато Роузи не му казва: „Млъкни и остави човека да се нахрани.“
От време на време жената поглежда тайничко към Оуди. Сменила е роклята си преди вечеря. Тази е по-нова и по-прилепнала по тялото й.
Когато яденето приключва, мъжете се оттеглят на верандата, докато Роузи почиства масата, мие и подсушава чиниите, забърсва плотовете и прави сандвичи за следващия ден. Оуди чува как Били декламира азбуката.
Ърни пуши цигара и протяга краката си върху парапета на верандата.
— Та, какви са ти плановете?
— Имам роднини в Хюстън.
— Искаш ли да им се обадиш?
— Тръгнах на запад преди около десет години. Изгубих контакт с тях.
— Трудно е да загубиш контакт с някого в днешно време, сигурно наистина си се постарал.
— Май така стана.
Роузи стои на прага и ги слуша известно време. Ърни се прозява и протяга, казва, че ще ходи да си ляга. Показва на госта плевнята и му пожелава лека нощ. Оуди остава на открито известно време загледан в звездите. Тъкмо се кани да се прибере, когато забелязва Роузи в сенките до резервоара с дъждовна вода.
— Кой си ти всъщност? — пита обвинително.
— Непознат, който оценява добрината ви.
— В случай че смяташ да ни обереш, нямаме никакви пари.
— Трябва ми само място да преспя.