— Изпратете ми копие по факса веднага щом го намерите. Подозирам, че колата е била смачкана и извлечена до някоя автоморга. Ако не са я предали за скрап, бихме могли да я изследваме. Смятам също така да прегледам заключенията от първото разследване.
Лия подръпна дългата си обеца.
— Смятате ли, че ще можете да откриете нещо след толкова време?
— Никога не се знае — сви рамене специалният агент. — Трябва да има цял куп документация, след като е била установена липсата на рицина. Може и да успеем да възбудим дело.
— А тук… ъъъ… не предлагате охранителни услуги, нали? — смутено се осведоми момичето.
Нищо не можеше да се изплъзне от острия поглед и професионалния нюх на агентката.
— Защо питаш?
— Ами, хрумна ми след разправията с Ерик по телефона — отвърна Лия и прехапа долната си устна.
— Свързала си се със заподозрения — уточни агентът.
— Дааа. Когато Пени ми каза за дневника, малко се поразгорещих — призна младата жена.
Всъщност тя се опитваше да омаловажи нещата. Беше обзета от ярост при мисълта, че баща й, когото бе обожавала, беше убит не от някой друг, а от собствения си партньор и приятел. Смъртта му бе хвърлила сянка върху годините, които би трябвало да са най-щастливите в живота й.
Хана се протегна за химикал.
— И какво точно каза на Ерик Томплинсън?
— Представих му се.
— Така?
— Той… той се изненада. После го попитах как спи нощем, като се има предвид стореното от него.
— Спомена ли за рицина?
— Не, но останах с впечатлението, че знае за какво намеквам.
Агентът записа нещо в бележника си.
— Какво ти отговори?
— Беше трудно да се разбере, защото заеква силно. Но успях да различа нещо като: „Ще съжалявате“.
Не беше споменала тази заплаха пред Пени.
— Това ли беше последният ви разговор?
— Всъщност не. Оттогава той непрекъснато ми звъни. Наложи се да преотдам апартамента си под наем и да се преместя при сестра ми, за да избегна тези обаждания, но ме откри дори там.
Споменът я накара да потръпне.
— И какво ти казва?
— Нищо. Трудно му е да произнесе дори дума.
Хана Линдстром потупа с химикала върху бележника.
— Не назначаваме персонална охрана — отговори тя на зададения й по-рано въпрос. — Ако свидетел по някое важно дело е застрашен, се обръщаме към щатската полиция. Но нашият случай не е точно такъв.
Лия се изчерви, сякаш я бяха наказали.
— Но ако се чувствате заплашени, можете да се обърнете към телефонната си компания и да им разрешите да проследяват входящите ви обаждания — предложи жената. — Полицията разглежда подобни провинения като дребно хулиганство. — Тя бръкна в чекмеджето отстрани на бюрото. — Ето визитната ми картичка. Ако откриете още нещо, свързано с кражбата на рицина, веднага ми се обадете.
— Непременно — отвърна Лия и пусна картончето в чантата си. С неприятно стягане в гърдите си даде сметка, че федералните няма да се втурнат още същата вечер да арестуват Ерик. — А сега какво?
— Ще прегледам резултатите от първоначалното разследване и ще ти позвъня. Имам координатите ти — каза Хана, като намекна за формуляра, попълван от всички посетители още на рецепцията. — Предполагам, ще останеш при сестра си за известно време?
— Да — с гримаса отвърна момичето.
Колкото и да й се искаше да се прибере в собствения си апартамент, все още не можеше да си го позволи.
Когато излезе от сградата и се отправи към колата си, Лия усети безпокойство. Отдалечи се бавно от паркинга на ФБР със спрей в чантата и веднага се озова сред задръстване близо до базата на военноморските сили.
— Защо трябва да пускат моряците точно в три часа следобед? — изсумтя тя. Тръпнеше от нетърпение да се върне в къщата на Пени на Вирджиния Бийч.
Докато дневникът беше у нея, се страхуваше. Сега, след като го бе предала на специалния агент, се чувстваше още по-уязвима.
Беше хладен и мрачен октомврийски ден. Макар да не беше студено, Лия потрепери и включи парното. Без да откъсва очи от огледалото за обратно виждане, започна внимателно да оглежда шофьорите.
Щеше ли да познае Ерик след толкова години? Беше го виждала няколко пъти, когато със съпругата си бе присъствал на коледните вечери, давани от баща й. Как ли щеше да реагира, ако внезапно се окажеше зад нея? Но от друга страна, какво би могъл да й стори тук? Да я избута от пътя и после да я измъкне от колата? В такъв случай щеше да го напръска със спрея.