Тъй като той очевидно нямаше намерение да се държи като добър съсед, тя се върна към характерния военен стил.
При тази преднамерена официалност Джо присви очи.
— А не ви ли мина през ума, че може би бих предпочел да бъда сам?
Тя се замисли върху тази възможност.
— С цялото ми уважение, сър, вие не бяхте в състояние да прецените какво предпочитате.
Ярост проблесна в дълбокия му зелен поглед.
— В какво състояние се намирам в собствения си дом, не е ваша работа, лейтенант — изръмжа той, обръщайки се към нея с офицерския й чин.
— Тъй вярно, сър — отвърна тя, като потисна страха си. — Но физическото ви здраве е моя работа точно толкова, колкото и на всяко друго медицинско лице в армията — опита се тя да придаде на инцидента по-общ характер.
Джо я огледа преценяващо от горе до долу.
— Ако споменете за случилото се снощи пред някого — закани се той, като изричаше отчетливо всяка дума, — ще се сбогувате с кариерата си. Ясно ли е?
Объркана, Пени започна да търси причината за тази заплаха. От какво, за бога, се страхуваше той? Че ще го обвини в неприлично поведение? Дали си спомняше, че я беше целунал?
— Напълно ясно, сър — загледа се в лицето му с надеждата да открие отговора. После, изпълнена с възмущение, прибави, че изобщо бе могъл да допусне подобно нещо за нея: — Може би следващия път няма да бъдете толкова шумен, за да не ми дадете основание да се меся в личния ви живот.
Лека руменина плъзна по страните му и младата жена се почувства по-добре.
— Не знам каква игра играете — опита се той да прикрие смущението си, — но си губите времето.
— Не играя никаква игра — сопна се тя, като умишлено пропусна почтителното „сър“.
Думите й го накараха да се поколебае. Беше очевидно, че се опитва да я разбере.
— Почистили сте килима ми — продължи все така обвинително.
— Признавам.
— Защо?
Наистина ли искаше да му отговори честно?
— Защото реших, че вече сте преживели достатъчно.
Изведнъж изражението му стана свирепо. Направи няколко крачки към нея, а тя уплашено заотстъпва назад.
— Оставете ме на мира! — процеди през зъби. — Нямам нужда някаква любопитна съседка да се рови в живота ми!
Пени беше толкова засегната от израза „да се рови“, че не можа да съобрази какво да каже. През лицето му мина сянка на неувереност, преди да се извърне рязко и да тръгне към вратата, която тихо хлопни след него.
Бяха изминали едва пет секунди, преди тропот от тичащи крака да наруши тишината.
— Боже мой! — Офелия се втурна като фурия в кухнята и сграбчи ръката на сестра си: — Това твоят морски тюлен ли беше? За кого се мисли, че ти говори по този начин?
Пени се отърси от вцепенението си и мигом бе обзета от ужас при мисълта, че Лия е чула всяка дума от разговора й с командир Монтгомъри.
— Не се тревожи за това — каза твърдо. — Той не ме заплашваше. Просто бранеше територията си.
— Как така не те заплашваше? — извика Лия. — Нали чух какво ти наговори. Заяви, че ще съсипе кариерата ти. И за какво? Само защото си превързала раните му и си почистила килима.
— Казах да го забравиш — отчетливо заяви Пени, на която сутринта й се бе наложило да обясни на сестра си защо се събужда чак към десет часа. — Той е преживял достатъчно, ясно? И наистина не искаше да ме заплашва. Ако ме познаваше по-добре, изобщо нямаше да се притеснява.
— О, я стига! — Офелия сложи ръце на стегнатия си в тесни дънки ханш. — Това не извинява поведението му! Нали той се е натряскал до козирката снощи!
— Това също трябва да забравиш — предупреди я сестра й.
— Какво?
— Такива истории могат да съсипят кариерата на всеки мъж. Джо е дълбоко наранен. Прояви малко съчувствие и зарежи останалото. Става ли?
Лия я гледаше със същото недоверие, с каквото и командирът преди малко.
— Не мога да повярвам, че ще оставиш нещата просто така — удиви се тя.
— Но точно това ще направя — спокойно заяви Пени. — Човекът тъгува.
Младата жена предположи, че той вероятно е присъствал на смъртта на онзи младеж и сигурно дори се е опитал да го спаси. Бе споменал, че е ранен от шрапнел, което предполагаше експлозия.
Внезапно Офелия разтвори широко очи.
— Ти си луда по него! — възкликна тя. — Това трябва да е, иначе нямаше да му позволиш да ти говори така.
Пени се опита да скрие истината, но просто не умееше да лъже.
— Възхищавам се на предаността, с която служи на родината — обясни неубедително. — А сега ме остави на мира. Не искам да говоря повече за това.
Аметистовите очи на сестра й я наблюдаваха замислено.
— Добре — каза нехайно.