— Ще остана — измърмори той.
— Тогава да поговорим за гърба ви — започна делово Пени и се намръщи, четейки написаното в картона.
— Травматично увреждане на долните прешлени. Как сте го получили?
— При падане — призна Джо.
Тя остави папката и се приближи до масата. Настани се на високия стол, развърза връзките и постави хладна ръка върху кожата му.
— Преди колко време се случи това?
Допирът й го накара да подскочи.
— Не знам. Отдавна.
— Не си спомняте?
Мъжът събра цялото си достойнство и отвърна кратко:
— Не.
Пени притисна с палец един мускул и усети как тялото му се стегна.
— Трябва да отбележа, че са ви поставили доста точна диагноза. Сега ще ви обясня какво ще правим — каза и скочи от мястото си. — Първо, ще сложим мокри компреси върху засегнатите места за около двайсетина минути. След това ще продължим с ултразвуково лечение и ще завършим с петнайсетминутен масаж за стимулиране на кръвообращението.
Наистина ли щеше да го масажира? Устата му пресъхна. Ударите на сърцето му се ускориха.
— Възползвахте ли се от предписаното ви в Афганистан лечение? — делово попита тя.
— Не.
— Много добре — със съчувствие го погледна Пени. — Защото не би трябвало да го смесвате с алкохол.
Лицето му пламна от унижение. Той сведе очи към наранените си ръце, сви ги в юмруци и бавно ги отпусна.
— Ще ви изпратя санитаря, за да се погрижи за компресите. Ще се видим след около двайсетина минути — заяви лейтенант Прайс и решително се насочи към изхода.
Вратата леко хлопна след нея.
Смръщен, Джо прокълна късмета си. От всички физиотерапевти във военния център трябваше да попадне точно на съседката си…
Санитарят се втурна в стаята, нарамил цял куп вдигащи пара компреси, и го помоли любезно:
— Сър, бихте ли легнали по корем?
Накрая се озова съвсем сам, затрупан под камара затоплящи гърба му марли, от което веднага му се приспа. Влизането на Пени го отърси от дрямката. Тя веднага разголи гърба му и без да продума, придърпа ултразвуковия апарат по-близо до високата маса. За негов ужас смъкна ластика на боксерките му до средата на таза и намаза гърба му с разхлаждащ гел.
Очевидно го унижаваше умишлено.
Машината забръмча и заизлъчва оздравителни ултра вълни към схванатите му мускули. Жената продължаваше да мълчи, докато го масажираше с кръгообразни движения. Джо си припомни заплахите, които й бе отправил, и веднага изпита угризения на съвестта. Може би бе постъпила съвсем правилно, защото бе в природата й да помага. В такъв случай очевидно беше попрекалил. Но все пак първо трябваше да се увери.
— Лейтенант — обади се той и тя веднага прекрати масажа.
— Да, сър?
— Какво ви разказах миналата нощ?
Наистина беше важно да знае.
Бавните въртеливи движения се подновиха.
— Ами… че сте ранен от шрапнел — съчувствено отвърна тя. — Един от хората ви е загинал, вероятно при същия инцидент. Първоначално реших, че става въпрос за автомобилна катастрофа, но след като споменахте за падането, което не си спомняте, ясно реших, че може би е взривен хеликоптер.
Очакваше от него да потвърди или да отрече догадките й.
Ала той не направи нищо подобно. Размишленията й се оказаха изключително проницателни. Трябваше да действа предпазливо или съседката му щеше да стигне до истината, ако вече не го бе направила.
— Работата ми е строго поверителна — заяви Джо.
Смяташе, че с това е сложил край на разговора, но жената продължи:
— В единствения подобен инцидент, за който съм чувала в последно време, няма нито един оцелял. Хеликоптерът е бил взривен, докато се е опитвал да спаси четирима морски тюлени. Трима от тях са загинали, а четвъртият е в неизвестност.
Той се опита да остане спокоен, но всеки мускул в тялото му се стегна.
— Познавали сте тези мъже — продължаваше тя все така съчувствено.
Джо замълча. За негово облекчение, Пени не настоя за отговор.
Вместо това изключи машината, повдигна стола още малко, попи излишния гел от гърба му и започна да го масажира с хладни и опитни ръце.
Колкото и да не му се искаше да признае, допирът й му доставяше удоволствие. Натискът върху схванатите му мускули беше изключително деликатен.
О, господи. Щеше да се примири дори с любопитните й въпроси, ако продължеше вечно да го разтрива така. О, да, чудесно. Аххх!
Докосването й обаче събуждаше у него спомени, които би искал да изхвърли от паметта си завинаги.
Спомни си как изхвърча назад, после пада бавно на земята, докато хеликоптерът се издигна като огнено кълбо във въздуха. Трупът на един от хората му се стовари близо до него — без ръце, без крака, само с отпусната безжизнена глава.