Джо изруга тихо, обзет от отчаяно желание да се отърве от това видение, като го зарови дълбоко в подсъзнанието си.
Ала Пени го бе върнала отново. И то точно тук, в тази стая.
Не знаеше дали изпита разочарование, или облекчение, когато накрая изтри гърба му със сухи салфетки.
— Как се чувствате? — попита тя, изсипвайки върху настръхналата му кожа пудра, която втри с бързи леки движения.
Той потръпна чувствено.
— Добре — призна откровено. — Отпуснат.
— Радвам се. Трябва да слагате влажни компреси всяка вечер, докато гледате телевизия и когато си лягате.
Джо се извърна тежко, за да вдигне ластика на боксерките си.
— Имате ли нужда от помощ?
— Не, ще се справя.
Най-малко от всичко му се искаше да се унижи, като изложи на показ възбудата си. Не беше негова вината, че допирът на женски ръце му действа винаги по този начин.
Използвайки нощницата като прикритие, успя да се обърне и да спусне крака от едната страна на масата. Никаква болка, помисли си с удивление. Наистина бе успяла да сътвори чудо.
— Уоу! — измърмори, признавайки мислено таланта й.
— Бих искала да ви видя отново в четвъртък — заяви тя. — Ще продължим със същото лечение.
Вече нямаше търпение да дойде следващата им среща. Може би дотогава щеше да събере сили да я погледне право в очите, без да се чувства като неудачник.
— Запишете се на рецепцията, преди да си тръгнете — продължи Пени делово.
Полата й прошумоля и лекото потропване на токчетата й изчезна към вратата.
Джо въздъхна виновно. Може би по-малката сестра беше права. Пенелопе Прайс нямаше вид на жена, която има намерение да го компрометира. Тя бе изключително почтена. Като си спомни магията, която пръстите й бяха сътворили с тялото му, си помисли, че е късметлия да я има не само като съседка, но и като физиотерапевт.
Пени затръшна вратата на кабинета си и тежко се отпусна върху стола зад бюрото. Повдигна ръце към носа си и с наслада вдъхна миризмата на чисто мъжко тяло, запазила се върху тях. Те бяха съхранили усещането за топлата му гладка кожа. Силните му стегнати мускули бяха необятно поле за нейните професионални способности. Би могла да го масажира цяла вечност, наслаждавайки се на загорелите му стройни бедра.
С тежка въздишка пропъди непристойните мисли от съзнанието си. Увлечението й по Джо беше безнадеждно. Той недвусмислено й бе показал, че предпочита да я държи далеч от себе си. И все пак днешният сеанс само бе усилил интереса й. С него ставаше нещо, до което не можеше да се докосне…
Тя замислено потупа брадичката си.
Джо категорично отказваше да говори за инцидента, при който е пострадал. При споменаването на пълния с войници взривен хеликоптер цялото му тяло се бе стегнало, сякаш е присъствал на катастрофата. Но едва ли бе възможно. Той беше висш офицер.
И все пак един тюлен бе оцелял при това фиаско. Бил е преследван дни наред от бунтовниците талибани, а по-късно е открит и спасен. Но едва ли би могло да е Джо.
Или все пак би могло…
Пени с интерес се обърна към компютъра си. Придвижи стола напред и намери в интернет статии за ужасяващата история. Докато преглеждаше бегло написаното, прочете: „Официалното изявление на военните гласи, че оцелелият е бил изхвърлен от ударната вълна на избухнал вражески снаряд, докато е водел престрелка с бунтовниците, след което се е търкалял дълго по планинския склон“.
Ушите й забучаха. С всяка следваща дума увереността й се увеличаваше. Единственият оцелял беше Джо. Всичко изнесено във вестника съвпадаше: внезапното му завръщане у дома, физическото му състояние, нежеланието му да говори за случилото се.
— Боже господи — задъха се тя, най-сетне осъзнала защо така разпалено бе бранил територията си. Последното, от което би имал нужда в момента, бе публичност.
— О, Джо!
Пени се отпусна уморено на стола, представяйки си ада, през който бе преминал, и терзанията, които го измъчват в момента.
Желанието да го утеши беше непреодолимо. Но и обречено. Не искаше да се причисли към списъка на жените, с които бе имал връзка и които бе изоставил, нито пък щеше да се пребори с нежеланието му да я допусне близо до себе си. Единственото, което й оставаше, беше да му донесе физическо облекчение. Можеше да му помогне да възстанови тялото си. Но кой щеше да излекува наранената му душа?
Шеста глава
— Вие трябва да сте Монти.
Джо вдигна стреснато поглед от списанието, което разглеждаше, за да убие времето в чакалнята на медицинския център. Веднага бе забелязал възрастния мъж с бастун и треперещи ръце, който наблюдаваше всяко негово движение. Но бе предположил, че старецът е или изкуфял, или потънал в мислите си. И през ум не му бе минало, че се опитва да го разпознае.