— Джейкъбс — изсумтя той и се намръщи, щом физиотерапевтката сви коляното му, след това използва цялата тежест на тялото си, за да изпъне крака.
Щом човекът от другата страна на линията се представи, Пени усети как всеки мускул в старческото тяло се стегна.
— Какво искаш, по дяволите? — извика гневно.
Господи, мислено изстена тя и продължи да сгъва и разгъва коляното му. Никога не бе виждала адмирала в такава светлина. По време на сеансите, които провеждаха два пъти в седмицата, винаги се бе държал възпитано и приветливо. И мълчаливо се зае с левия крак.
— Смятах, че този въпрос е уреден — избухна старецът.
— Свийте крака си, сър — напомни му Пени.
Той се подчини, изцяло погълнат от разговора. Новините очевидно бяха много лоши, защото ръката му здраво сграбчи телефона.
— Сигурен ли си? — попита настойчиво.
От получения отговор брадичката му затрепери.
— Добре тогава. Направи каквото е нужно — с тъжно поклащане на главата изключи телефона, отпусна се по гръб и притисна сърцето си с ръка.
Пени го изгледа съчувствено.
— Наред ли е всичко, сър? — попита и увеличи натиска върху коленете му.
— Доколкото е възможно — отвърна той със затворени очи. Гласът му звучеше глухо.
Внезапно я обзе съжаление. Горкият човек! Единственият му син беше убит от приятелски огън още в началото на войната и изглежда, никога нямаше да превъзмогне мъката си. Самата тя не можеше да си представи какво означава да изгубиш дете, още повече при такива нелепи обстоятелства.
— Това е за днес, сър — каза меко. — Ще се видим следващата седмица по същото време. И не преставайте да правите упражнения — прибави, като сложи ръка върху неговата.
Кожата му беше толкова хладна!
Тя излезе от кабинета и се отправи към рецепцията, за да вземе картона на следващия пациент. Щом прочете името на Джо, лицето й пламна от смущение. Цял ден бе очаквала този сеанс.
Почука предпазливо и надникна в стаята.
— Добро утро.
Дъхът й секна, когато видя съседа си легнал върху високата маса, облечен само в черни боксерки. Погледът й се плъзна от стегнатия мускулест корем към подутината под него и усети, как цялата настръхва.
— Добро утро — отвърна той, без изобщо да се смути, че го бяха сварили полугол.
— А къде е… ммм… нощницата ви? — отклони поглед тя. По лицето й пълзеше топлина и без съмнение се бе изчервила.
— Не я намерих — подигравателно обясни той, очевидно забавлявайки се с притеснението й.
— Ще донеса няколко — бързо каза Пени и изчезна от кабинета.
Когато се върна, Джо вече лежеше по корем, затрупан с мокри компреси. Санитарят се бе възползвал от отсъствието й и бе свършил работата си. Тя остави нощницата за след сеанса и отново излезе.
Появи се след двайсетина минути.
— А сега искате ли да се облечете? — попита, докато смъкваше изсъхналите компреси.
— Какъв смисъл има? — сънено се обади той.
— Добре — но когато беше с нощница, можеше да се преструва, че е с дрехи, а не почти гол, което беше тежко изпитание за всичките й сетива. — Как чувствахте гърба си? — Придърпа ултразвуковия апарат по-близо, нави ластика на боксерките, изстиска гел и започна да го втрива, наслаждавайки се на гладката му кожа.
— Почти не ме притесняваше в продължение на един ден, но след това спазмите започнаха отново.
— Точно затова трябва да се виждаме повече от веднъж седмично — заяви тя, включи машината и притисна плъзгача към травмираните места.
Обзе я детинско изкушение да изпише върху гърба му думите любов, прегръдка, страст. Той едва ли би се досетил за играта, така че защо не?
Точно седем минути по-късно изключи апарата. Беше нетърпелива да пристъпи към онази част от лечебния сеанс, която обичаше най-много. Повдигна седалката на стола и сложи длани върху кожата му. О, да.
Определението нежен като коприна беше напълно неподходящо за Джо. В него нямаше нищо нежно. Той беше силен, изтъкан от стегнати мускули, от чиято твърдост върховете на пръстите я боляха и въпреки това би го масажирала така с часове.
— Бихте ли разтрили раменете ми още малко? — сънливият му глас отекна като ехо на собственото й нежелание да прекрати сеанса толкова скоро. — Напоследък ги усещам доста схванати.
Пени импулсивно щеше да отвърне: „С най-голямо удоволствие“, но веднага се сети, че той все още не й се беше извинил за грубото си държане преди няколко дни. Значи имаше пълното право да поиска нещо в замяна.
— Не знам — каза делово. — Стига да се съгласите да направите нещо за мен.
— И какво е то? — леко се извърна Джо.