Тя изви очи към тавана при очевидното недоволство в гласа му. Какво си мислеше, че щеше да го помоли? За секс услуга?
— Да направите фенери от двете тикви, които оставих на верандата ви.
— О! — възкликна той и замълча. — Досетих се, че точно вие сте ги донесли.
— Празникът Вси светии е само след седмица. Миналата година бяхте окачили цели четири. Съседските хлапета ще останат много разочаровани, ако не направите поне два.
— Ще си помисля — каза мъжът неопределено.
— Не е достатъчно — заяви Пени и притисна палеца си към един изпъкнал мускул, за да го отпусне.
— Мммм… — измърмори той едновременно от удоволствие и болка.
— Освен това бихте могли да държите под око по-малката ми сестра Офелия, поне докато съм на работа.
Не беше толкова трудно да се разпорежда, когато беше в такава позиция.
— А, нея ли? — почти ужасен подскочи Джо.
— Напоследък получава анонимни обаждания по телефона — обясни Пени. Защо да не му даде друга тема за размисъл, вместо да се тормози за нещо, което никой не би могъл да промени? И добави: — От мъжа, който уби баща ни.
— Кога се случи това? — объркано попита мъжът.
— Преди около пет години. Татко работеше в една военна химическа лаборатория, където, наред с други вещества, тестваха и рицин. Става въпрос за токсични…
— Знам за какво става въпрос.
— Е, няколко грама рицин изчезнаха преди пет години и малко след това баща ни загина при автомобилна катастрофа. Колата му била изтласкана от пътя. Ние смятаме, че съдружникът му е продал отровата на терористи, а те са премахнали татко, защото е знаел прекалено много.
Джо се надигна, за да я погледне през рамо.
— Разказвали ли сте всичко това на полицията?
Чутото му се струваше невероятно.
— ФБР се зае с разследването.
— И това е нещо.
Той отново се отпусна върху леглото.
— И така? — попита тя и прекара пръсти по раменете му. — Колко силно ви болят раменете?
— Е, добре де, ще я наглеждам — съгласи се сърдито.
— Много благодаря.
С доволна усмивка, Пени се зае с масажа. Никога досега не бе докосвала толкова широки, силни и стегнати рамене. И продължаваше да разтрива мускулите му, наслаждавайки се на стоновете от удоволствие, които Джо не можеше да сподави.
— Господи, наистина ви бива — призна накрая.
— Жалко, че не съм масажистка — въздъхна тя и се протегна за сухи салфетки, за да изтрие излишния гел от гърба му. После сложи малко пудра и с вещи движения я втри в кожата. — Другите пациенти ме чакат — заяви накрая, прикривайки разочарованието си.
Лицето, което се извърна към нея, беше сънливо и доволно.
— Благодаря — каза Джо мрачно. — Кога да дойда пак?
— Да кажем в понеделник — предложи Пени и отхвърли решително мисълта, че той има вид на мъж, който току-що е правил секс.
— Дотогава няма да съм се върнал.
— Ще пътувате извън града?
— Ще отскоча до Флорида — кратко обясни той.
— Ще шофирате или ще пътувате със самолет? — полюбопитства тя.
— Защо са тези въпроси? — изстреля гневно Джо.
— Защото не бива да седите в едно и също положение повече от два часа — хладно отвърна жената.
— Ще стигна със самолет до Орландо, а оттам с кола до Дайтона.
Единият от загиналите морски тюлени беше от Орландо. Беше го прочела в някаква статия вчера. Веднага се досети, че Джо ще отиде да изкаже съболезнования на семейството.
— Ще ви се отрази добре — подметна съчувствено.
Той я изгледа с присвити очи.
— Кое?
— Да отдадете последна почит.
Помежду им настана дълбока, наситена с напрежение тишина.
— Да не би адмирал Джейкъбс да ви е казал нещо? — попита я настойчиво.
— Адмирал Джейкъбс ли? Не. А вие познавате ли го?
— Не, не го познавам. Но той ме познава и както се оказа, вие също — завърши Джо обвинително.
Пени въздъхна и стисна медицинския му картон по-здраво.
— И защо това ви притеснява толкова? — попита, като наблюдаваше с благоговение мрачното му изражение. — Нямам причина да споделям с никого, че вие сте единственият оцелял в онази трагично завършила мисия.
Ето, беше го казала и той не бе отрекъл. Ала болката в очите му късаше сърцето й.
— Съжалявам за случилото се — прибави тихо. — Трябва да е било истински кошмар за вас.
В погледа му отново се появи ужасът, който бе забелязвала и преди. Джо дори не й отговори.
— Бъдете внимателен по време на пътуването — предупреди го тя, като промени темата, за да му спести унижението от проявената слабост. За пореден път. — Ще ви очаквам във вторник.
Излезе безшумно от кабинета, оставяйки го да се бори с демоните си.