Никак не му се искаше да открие, че съседката е привлекателна. Още при завръщането му у дома тя бе разклатила света му — като скачащо в басейн хлапе, което разплисква водата, и оттогава постоянно му беше като трън в петата. Вярно, че му беше физиотерапевт и чудесно се справяше с работата си. Имаше вълшебни пръсти и беше в състояние да облекчи физическите му страдания поне за няколко дни. Но нито имаше нужда, нито искаше да я опознава по-отблизо.
Въпреки това тя настойчиво крадеше от личното му време и си проправяше път в уединеното му, отшелническо съществуване.
Джо се намръщи и отново се зае да проверява сигурността на дома й. Първо изпробва френския прозорец, водещ към вътрешния двор. Беше заключен, но с най-обикновено метално резе. Всеки натрапник би могъл да счупи някой от съседните прозорци и да отвори вратата от вътрешната страна.
Продължи да обикаля и установи, че останалите прозорци и врати са заключени и достатъчно надеждни. Е, поне не беше небрежна.
Чувствайки се задължен да съобщи за слабото място в защитата на къщата, изкачи стъпалата на верандата и почука, като не откъсваше поглед от матираното овално стъкло на вратата, докато чакаше.
Отвори му ужасната Офелия.
— Здрасти — поздрави той, малко объркан от появата й. — Кажи на сестра си да смени резето на прозореца към задния двор. Най-добре да сложи нещо, което се затваря с ключ.
— Добре — отвърна учудено Лия. Беше облечена в копринен халат. — Няма ли да влезете?
Точно това момиче не му вдъхваше никакво доверие.
— Не, благодаря.
— Както желаете — небрежно сви рамене тя, — но в момента Пени пече пай.
Офелия се опитваше да го сближи със сестра си, това му беше съвсем ясно.
— Звучи добре — отвърна той, като се отдалечаваше бързо.
О, не. Пени Прайс не беше негов тип. Предпочиташе връзки с жени, които не разчитат на продължителни и сериозни отношения, а търсят авантюрата и удоволствието, също като него.
— Следващия път.
— Не знаете какво пропускате — подвикна след него момичето, докато Джо почти тичешком се измъкваше от двора.
Нямаше да има следващ път, поне за Пени. Любовниците, които бе имал досега, винаги бяха наясно, че връзката им е само временно развлечение. Така му харесваше и поне докато беше морски тюлен, нямаше намерение да променя положението.
Може би когато се установеше и престанеше непрекъснато да пътува, щеше да потърси онова, на което родителите му се бяха радвали цял живот — едно съвършено съчетание от страст, обич и доверие. Но засега не би подарил сърцето си на нито една жена. Те всички идваха при него заради имиджа му, а не заради него самия. Това не беше основата, върху която искаше да гради бъдещето си, затова предпочиташе изобщо да не полага основа.
Щом се озова в собствената си кухня, завари Феликс да очаква вечерята си. Нахрани котарака, след това отвори барчето с напитките.
— Май ще прекараме тази вечер само в мъжка компания, приятелю — каза му той. — Ти, аз и „Джак Даниъл“.
Наля си чаша уиски и я изпи наведнъж. Усещаше всяка пареща глътка в гърлото и стомаха си. Образът на Пени, застанала гола на прозореца, започна леко да избледнява.
Напълни чашата втори път, за да го прогони съвсем.
Ала от собствен опит знаеше, че спомените имат способността да връхлитат в най-неподходящия момент. Оставаше му само да се надява, че ще успее да се напие до безсъзнание. Така поне нямаше да сънува.
Седма глава
След като самолетът кацна в Орландо, Джо нае кола и пристигна в разположения на брега на океана град Дайтона едва привечер. При мисълта за предстоящата среща с вдовицата на Нико стомахът му се свиваше. Потта, която се просмукваше в ризата му, се дължеше повече на притеснението, отколкото на задушното време.
На два километра от брега зави към спокоен, скромен квартал. Двете момчета, които играеха бейзбол на улицата, бяха синовете на Нико. Имаха същата тъмна коса и матова кожа. Гръцко-американският произход на баща им си личеше. С натежали крака, паркира до тротоара на няколко метра от тях и ги загледа.
Опита се да излезе от колата, ала нямаше сили.
Залязващото слънце багреше небето в различни оттенъци на лилавото. Братята бяха почти на една височина, вероятно на шест и осем години. Без да обръщат внимание на все по-удължаващите се сенки, те се редуваха да хвърлят топката и да я удрят с бухалката.
Нико никога вече нямаше да играе с тях.
Просто слез от колата, Джо. Свършвай с това.
Той изключи двигателя и открехна леко вратата. Точно когато почти бе стъпил на земята, лампата на верандата светна и на вратата се появи тъмнокоса жена.