Тази благосклонност най-сетне го смири. И вече не можа да сдържи сълзите, които се затъркаляха по лицето му.
Виктория му предложи да пренощува в стаята за гости, но Джо отклони поканата. Когато си тръгна час по-късно, облечен в изсушените си и изгладени дрехи, имаше чувството, че от плещите му се е смъкнал огромен товар.
Докато обикаляше из града и се опитваше да намери приличен мотел, мислите му отново се върнаха към Пени.
Бяхте права, лейтенант. Оказа се много полезно за мен.
Джо се беше върнал.
Докато паркираше колата си пред къщата, Пени се усмихна на изрязаните във формата на сладострастни лица тиквени фенери, които хвърляха отблясъци насреща й в мрака. Преднамерено ги бе поставил така, че да не пропусне да ги види, когато се прибере.
Извинението се приема, командире. Щастието я стопляше като пламък, докато крадешком надничаше към прозорците му, питайки се как ли бе минало пътуването. Трептяща синкава светлина й подсказа, че телевизорът е включен. Но тогава забеляза сянката на друга кола, паркирана зад джипа му, и всичката й радост се изпари. Зеленият фолксваген принадлежеше на една от приятелките му.
Значи той отново беше в действие. Е, помисли си с въздишка, сигурно пак щеше да се напие до вцепенение.
Ала самотата я обгърна като плътна пелена, когато извади от багажника торбите с покупките и ги понесе към тъмната си празна къща. Лия не бе оставила да свети нито една лампа, когато бе тръгнала на работа.
Пени положи продуктите върху кухненския плот и отиде да закачи якето си в килера. Толкова ли много искаше — любящ съпруг, с когото да споделя грижите от ежедневието и в когото да се сгуши вечер на дивана? Представи си Стивън Паркс, хирурга, с когото беше обядвала всеки ден през изминалата седмица. Беше обещал да й се обади през почивните дни, но все още не го беше направил. Или пък й беше звънял, докато бе отсъствала от къщи.
Забърза към кухнята, за да провери телефонния секретар. Примигващата светлина накара пулса й да се ускори. „Имате едно ново съобщение“, уведоми я електронният глас. Машината изпиука, но никой не заговори. Звук на тежко дишане прогони и последната й надежда.
Отново беше Ерик. Ала за нейна изненада, този път имаше продължение: „Ззззащо правите ттттова? Зззащо? Ще сссвършите мъртви… като бббаща си!“ Телефонът изщрака и гласът уведоми: „Край на обаждането“.
Пени остана неподвижна. Силните удари на сърцето й я разтърсваха. Но в следващия момент осъзна, че това беше доказателството, което им беше нужно.
Грабна бързо слушалката, за да уведоми властите. Визитната картичка на специален агент Линдстром беше закрепена върху корковата дъска на стената. До нея, върху парче хартия с почерка на Лия бяха надраскани името и номерът на Джо.
Докато избираше Хана, тя се загледа в цифрите. Как ли сестра й бе успяла да се добере до телефона на съседа?
Обаждането й до агента бе прехвърлено на гласова поща и тя остави малко трескаво съобщение, завършващо с молба да й позвънят колкото може по-скоро.
Затвори и се огледа, внезапно усетила колко тъмна и тиха е цялата къща. Ами ако не беше сама? Напрегнато се ослуша. Откъм горния етаж сякаш идваше някакъв приглушен шум.
Страхът я подтикна да грабне телефона за втори път. Набра цифрите от номера на Джо, като категорично отказа да си отговори на въпроса защо звъни точно на него от всичките си останали познати.
— Монтгомъри.
Дори само звукът на гласа му разля топлина из цялото й тяло.
— Здрасти, аз съм Пени. Знам, че сте много зает, но бихте ли могли да отскочите до нас за минутка?
Коженият му диван изскърца.
— Случило ли се е нещо? — попита той, очевидно доловил тревогата й.
— Искам да чуете нещо на телефонния ми секретар.
— Идвам веднага.
Тя се втурна към верандата да го посрещне, прекалено уплашена, за да се заеме с подреждането на покупките.
Джо откри Пени да кърши тревожно ръце на предната веранда. Широко отворените й и пълни с ужас очи му подействаха като удар в корема.
— Какво се е случило? — попита отново.
— Да влезем вътре. Искам да чуете това.
Хвърляйки подозрителен поглед към стълбището, тя го отведе в кухнята, където върху плота все още стояха пълните с продукти торби. Без да им обръща внимание, натисна бутона на телефона, закрепен на стената.
Докато Джо слушаше тежкото дишане и обърканото, пропито с паника съобщение, тя обви ръце около тялото си, сякаш се опитваше да се защити.
— Той признава, че е убил баща ми — обади се тя с удивление, щом машината изключи. — Ето го доказателството, от което се нуждаехме. — Опитваше се да говори спокойно, сякаш обаждането не я бе притеснило, ала не можеше да го заблуди.