Остър телефонен звън я изтръгна от мислите й.
— Специален агент Линдстром — вдигна слушалката тя.
— Миличка!
Стомахът й се стегна едновременно от удоволствие и от чувство за вина.
— О, здравей, скъпи.
— Надявах се да се прибереш до седем.
— Знаеш, че този път работата е доста сериозна — каква опашата лъжа! Както се очертаваше, всичко щеше да се окаже съвсем просто. Полицията имаше основание да арестува Ерик Томлинсън по обвинение за психически тормоз, но ФБР нямаше причина да се намесва.
— Зная колко тежка е работата ти, бебчо. Приятно й беше да я нарича „бебчо“. В такива моменти направо я разтапяше.
— Не е нужно да се криеш от мен — прибави той. — Щом не си готова, значи не си готова.
Много й се искаше да е готова. Нито един мъж на света не би могъл да бъде по-добър баща от Лутър. Можеше дори да си го представи как седи на пода и играе с тъмнокосия си наследник. Просто не виждаше себе си като майка. Ала мисълта, че съпругът й проявява такова разбиране я караше още по-горещо да желае да осъществи мечтата му.
Хана шумно затвори папката на Ерик Томлинсън.
— Вкъщи съм до десет минути — обеща, обзета от трескаво вълнение, но и от страх.
— Обичам те, миличка.
Миличка вършеше същата работа като бебчо. Затвори телефона с твърдата увереност, че постъпва правилно.
Изключи лампата, взе чантата си и се отправи към изхода.
— Довиждане, Емилио — махна на портиера, преди да излезе.
А в малкия й кабинет телефонът отново иззвъня. След четвъртия сигнал се включи електронният секретар.
— Говори сержант Макколи от щатската полиция. Относно изисканата от вас информация за Ерик Томлинсън ви уведомяваме, че все още не сме успели да задържим заподозрения. Попаднахме на следа, но засега се укрива. Включен е в Националния информационен център за престъпността, така че ако се опита да предприеме нещо, веднага ще бъде арестуван. Просто реших, че трябва да ви съобщя.
Ерик се спотайваше в колата си на прашен път, който свършваше зад него, обграден от дървета и падащи листа. С усещане за ледена тежест, притискаща гърдите му, той отвори жабката, извади от там пистолет, прегледа пълнителя и го остави на съседната седалка. Сестрите Прайс живееха само на една пресечка от мястото. Беше ги наблюдавал дълго в очакване на подходящия момент да се изправи срещу тях. В същото време чувстваше, че враговете му все повече се приближават. Хищниците вече се въртяха около жертвата.
Дъщерите на Дани не се бяха вслушали в предупрежденията му. Бяха стигнали прекалено далеч, като бяха намесили ченгетата. Глупави, глупави момичета. И заради тях беше принуден да предприеме много по-драстични мерки.
Осма глава
Офелия завърши грима си с драматично движение на ръката. Намръщи се при мисълта за нерентабилната вечер, която я очакваше.
Пени беше права. Работата й на сервитьорка не обещаваше бляскава кариера. Поне не в този град. Не можеше да живее така цял живот — един месец разполагаше с пари, на следващия джобовете й бяха празни.
Най-лошото от всичко бе, че е принудена да преотстъпи апартамента си на приятели, тъй като не можеше да си позволи да плаща наема. Беше им поръчала да се грижат за любимите й вещи, но се чувстваше ужасно заради това, че бе зарязала всичко като пътуваща циганка.
Тя оцени намръщено резултата от гримьорските си умения и си даде сметка, че действително изглежда като циганка. Изкриви лице в гримаса и се протегна за чиста салфетка, за да изтрие очите си.
В този момент се позвъни.
Беше съвсем сама вкъщи. Пени нямаше да се прибере до шест, а дотогава имаше цели два часа.
Измъкна се тихо от банята и погледна към вратата. Посетителят беше мъж. Поне това можеше да прецени по силуета, очертал се в матовото овално стъкло на вратата, зад който проблясваше розовеещото небе.
Ами ако беше Ерик? Полицаите бяха по следите му, но все още не бяха успели да го заловят.
Не, не приличаше на него. Онзи беше висок и кльощав, докато този бе среден на ръст.
Лия облиза обилно намазаните си с гланц устни и се приближи на пръсти, за да го огледа по-добре. Ала той се беше обърнал. Забеляза само широк гръб и ниско подстригана тъмна коса. Нещо в него й се стори смътно познато. Но определено не беше Ерик.
С рязко движение отвори вратата.
Непознатият застана с лице към нея и в този момент дъхът й секна от смайване. Беше младият Ал Пачино, шофьорът на хондата, само че сега беше облечен в тениска и дънки, които го правеха да изглежда съвсем като момче. Тя направи опит да затръшне вратата под носа му, но той се оказа по-бърз и навреме успя да пъхне крака си в процепа.