— Не е… — ако се беше случило с малката му сестричка Изабела, щеше да стане нещо много особено.
— Успокой се, Малък Ал. Мога да се справя сама.
Беше прекалено изненадан от обръщението, което без съмнение отново бе свързано с Ал Пачино, за да спори.
Вини не откъсваше поглед от нея, докато тя отнасяше двата студени чая към масата на мъжете. Нямаше никакво съмнение, че косматият дядка с татуировките сложи ръка върху сърцевидния й задник.
С пресилена усмивка, Лия я хвана, отмести я върху масата и я потупа приятелски.
— Добро момче. Кротко, момче.
Значи така се справяше сама?
Вини бързо се изправи. Не, това не беше редно.
Като се връщаше към кухнята, тя му препречи пътя.
— Сядай си на мястото — предупреди го шепнешком. — Да не си посмял да ми създаваш неприятности.
— Просто ще си поговоря с него.
— О, няма да правиш нищо подобно.
Хвърли неспокоен поглед към канцеларията на управителката.
— Проблем ли има, Лия? — гласът на жената стържеше като нокът върху черна дъска.
— Не, нищо подобно.
— Напротив, има — възрази Вини и се обърна към достолепната дама. — Допустимо ли е в заведението ви сервитьорките да бъдат опипвани от клиентите?
— Разбира се, че не — обиди се управителката.
— В такъв случай трябва да ви уведомя, че онзи стар мераклия току-що я плесна отзад. Какво смятате да направите по въпроса?
— Е, надявам се, че си му казала да престане — обърна се тя към Офелия.
— Да, естествено. Няма проблем — момичето понечи да мине покрай младежа, но той издърпа тефтера за поръчки от ръцете й.
— Имате ли нещо против да ги обслужите вие? — попита той.
— Моля? — извика жената. — Аз не съм сервитьорка. Обслужването на масите е нейно задължение, не мое.
— Няма да е зле да свикнете, защото тя току-що напусна — отсече Вини и сграбчи ръката на Лия.
— О, не, не напускам — възрази момичето и се опита да се освободи от него.
— Знаеш ли какво? — отвърна управителката. — Радвам се, че намерих основание да се отърва от теб. Вземи си надницата и отведи този нахалник със себе си. Но след като си плати сметката.
Вини измъкна портфейла си и хвърли четиридесет долара на бара. Взе чантата на Лия и я помъкна към вратата.
— Хайде, мила моя, да си вървим — насърчаваше я той.
Със здраво стиснати зъби, тя се остави да бъде изведена навън.
— Имаш ли горна дреха? — попита я, след като вратата хлопна зад тях.
— В колата.
Докато отиваха към паркинга, Вини ровеше в чантата й за ключовете. Офелия я грабна от ръката му, измъкна ги и се опита да влезе в колата, но той се оказа по-бърз.
— Остави ме на мира! Не мога да повярвам, че го направи! — изкрещя му, треперейки от ярост.
— Точно сега няма да тръгваш никъде — отсече той. Огледа купето, взе онова, което му приличаше на пуловера заключи вратата. После пусна ключовете в джоба си и предложи: — Хайде да се поразходим.
— Ще те убия!
— Какво ще кажеш първо да преброиш до трийсет, а после да се оставя да ме удариш?
Лия взе дрехата си и тръгна пред него, като се обличаше пътьом, докато прекосяваха огромния паркинг в посока на близкия търговски център.
Вини вървеше плътно след нея.
— Е, как е, броиш ли? — осведоми се той.
— Трийсет! — извика тя и се обърна без предупреждение.
В следващия момент младежът получи юмрук в корема и силен удар отстрани на главата.
— Ох, заболя ме!
Беше впечатлен.
— Не мога да повярвам, че наистина ми докара уволнение — извика момичето и започна да го удря с две ръце. — За кого се мислиш?! Имах нужда от тази работа! Сега останах без нищо, глупак такъв! Много ти благодаря!
— Няма защо — измърмори той и се усмихна на себе си.
От собствен опит знаеше, че най-сигурният начин да изплуваш до върха е, като се оттласнеш от дъното.
Лия усети, че гласът й трепери, и тръгна през паркинга, заглеждайки се в накацалите да нощуват чайки.
От кола, движеща се назад, се разнесе остро изсвирване на клаксон, тъй като бе застанала на пътя й. Шофьорът изруга. Тя му отвърна.
Как щеше да си плаща наема сега? По това време на годината по крайбрежието нямаше никаква работа. Беше се натресла на сестра си до пролетта и й беше благодарна, че все още не я бе изгонила. Сигурно й бе дошло до гуша да се размотава из къщата й.
По дяволите, напоследък сама бе омръзнала на себе си.
Сълзи на отчаяние бликнаха от очите й. Беше толкова обсебена от мисълта да държи колкото може по-далеч младия морски тюлен, че не забеляза леко отместения встрани капак на отходната шахта. Спъна се в него, полетя напред и се приземи на колене върху безмилостния асфалт.