Напълно сломена, се извърна, седна на земята, подпря глава върху кървящите си колене и се насили да не се разплаче.
Атмосферата се промени.
— Добре ли си? — делово попита Вини.
— Я върви да се чукаш — изстреля през зъби Лия.
Продължаваше да държи лицето си надолу, за да не му позволи да забележи сълзите на самосъжаление в очите й.
— Ами, бихме могли да се заемем с това по-късно — дръзко отвърна той. — А сега ми кажи удари ли се. Дай да видя. — Повдигна леко долния край на пуловера й и отбеляза: — Добре си се подредила.
Майната ти, Шерлок.
— Ще ти помогна да станеш — пъхна ръка под мишниците й и я изправи на крака. После посочи към търговския център: — Да влезем вътре. Може да намерим нещо отворено.
Куцукайки, минаха през входа и установиха, че единственото работещо заведение е ирландски клуб.
Като се освободи от ръцете му с рязко движение, тя се насочи с подскоци към задименото място. То очевидно бе свърталище на местните младежи. Няколко редовни посетители ги наблюдаваха, докато приближаваха към бара.
— Веднага се връщам — каза й Вини.
Нямаше го само около десетина секунди, но те й бяха достатъчни да установи, че чорапогащникът й е съдран, а едното коляно е пострадало по-лошо от другото. Щом се върна, той се настани до нея и посегна към краката й.
— Не ме докосвай.
Но веднага забеляза мократа кърпа в ръката му и неохотно прие помощта.
— Седни настрани — нареди младежът и положи единия й крак върху своите.
Не че Лия имаше кой знае какъв избор.
— Как е? — осведоми се той и притисна влажния компрес към коляното й.
— По-добре — призна тя и внезапно се почувства неловко от допира му.
Имаше силни загорели ръце и твърди като гранит бедра.
Сервитьорката се приближи до масата им.
— Какво ще обичате?
— Дали ще може да ни донесете кофичка с лед? — попита Вини.
— Веднага ще проверя — отвърна момичето и се отдалечи.
— Имаш красиви крака — с благоговение отбеляза той, докато почистваше кожата около раната.
— Слушай — започна тя, твърдо решила да не обръща внимание на комплимента, а още по-малко на грижите му за нея. — Не знам как да ти го набия в дебелата глава. Нямам желание да те опознавам. Не излизам с мъже на моята възраст, да не говорим пък за хлапаци като теб.
Очите му с цвят на шоколад я изгледаха проницателно. Очевидно думите й не му направиха никакво впечатление.
— Все още си ми длъжница — напомни й той. — Кой плати вечерята ми? Аз.
— Само защото заради теб ме уволниха, идиот такъв!
— О, я стига — меко възрази младежът. — Заслужаваш много по-добра работа и си съвсем наясно с това.
Този път комплиментът му я обърка. Затвори рязко уста и се замисли върху оставащите й възможности.
— Добре тогава. Ще ти поръчам една бира. Устройва ли те? Навършил ли си необходимата възраст, за да пиеш алкохол?
— Достатъчно пораснал съм, за да умра за родината си — отбеляза той.
Е, щом казваш.
Сервитьорката се появи отново с чаша, пълна с лед.
— Не можах да намеря кофичка — каза извинително и я остави на масата пред него.
— Дамата ще ми поръча една бира „Хайнекен“ — съобщи той и взе едно кубче.
— А за вас? — обърна се към Лия тя.
— За мен ром и диетична кола. Ромът да е „Капитан Морган“, ако обичате.
Момичето се отдалечи. Дъхът на Офелия секна, когато Вини сложи леда върху отеклото й коляно. Той правеше леки кръгообразни движения, като се стараеше да не докосва самата рана. Бедрата й потръпнаха от удоволствие. Кубчето се разтопи бързо и намокри раздраните краища на чорапогащника й.
— Готвя се да стана лекар — неочаквано заяви той и я стрелна с поглед.
Миглите му бяха невероятно гъсти и извити.
— Сериозно ли говориш?
— Аха. Харесва ми. Смятам да следвам медицина. Тя го погледна с други очи. Очевидно момчето имаше своите достойнства. Жалко, че беше толкова малък. Ако беше с десетина години по-възрастен…
— От колко време си морски тюлен? — не че много я интересуваше.
— Три години. Будалкаше я нещо!
— Какво? И на колко си бил, когато са те взели? На дванайсет?
— Ха, ха, ха! Не, бях на седемнайсет. Освен това там не те „вземат“. Избират те, след като си преминал през най-строгите тренировъчни програми в света. Завършихме едва четиринайсет от общо шейсет и шест кандидати.
Уау! Е, това говореше още нещо за него. У нея се зародиха хиляди въпроси, но ги преглътна, защото не искаше да му дава напразни надежди.
— Аз съм наполовина ирландец, наполовина италианец. Знаеш ли какво означава това? — попита я с предизвикателен тон.
— Не.
— Означава, че съм упорит и страстен. Когато пожелая нещо, винаги го получавам.