Изминаха няколко минути. Тя плати на сервитьорката и поосвежи червилото си, колкото да прикрие обзелата я нервност. Но тогава Вини се върна и улови ръката й.
— Паркирал съм неправилно — каза и й помогна да се изправи.
— Не съм саката — сряза го тя, но дланта му беше толкова топла и уверена, че не я отблъсна.
Освен това не се държеше много здраво на краката си. Единственото питие бе успяло да я замае. Не й се искаше да се блъсне в стената.
Колата действително беше спряна неправилно, с две гуми върху тротоара. Той задържа вратата, докато Лия се настани на предната седалка. Вътре беше уютно и топло, миришеше приятно на ароматизатор. Всичко беше излъскано и чисто, съвсем различно от нейната.
Вини се изправи и очите му проблеснаха в мрака.
— Коланът — напомни й кратко.
Тя щракна закопчалката, моторът изръмжа и след няколко ловки маневри потеглиха.
Когато минаха покрай „Хутърс“, Лия се изтръгна от опиянението си.
— Ей, моята кола!
— Не мога да те оставя да шофираш — спокойно обясни той.
— Не съм пияна!
Думите й бяха посрещнати с мълчание. Споменът за стегнатите му бедра я накара да осъзнае колко е уязвима в този момент.
— Къде ме караш? — попита със слаб глас.
— У вас — изненадано я погледна младежът.
Тя се зарадва, но донякъде остана разочарована. Значи нямаше никакво намерение да я отвлече посред нощ, да я откара в апартамента си, да я завърже за леглото с копринени шалчета и да я люби до насита?
— А как ще си прибера колата?
— Един приятел ще ми помогне да ти я докарам утре.
Стрелна го незабелязано с поглед. Уау, за момче на неговата възраст беше доста галантен. Никога не беше излизала с мъж, който се отнася към нея, като че ли е направена от стъкло.
Но от друга страна, точно той стана причина да я уволнят. Заради него нямаше да може да плати наема на апартамента си.
Няколко минути по-късно спряха пред къщата на Пени.
— Страхотни фенери — засмя се Вини и посочи верандата на съседа.
— Да — съгласи се тя.
И сега какво? Да му позволи да я целуне би било голяма грешка. Но пък бе успял да разпали любопитството й. Как ли се целуваше този млад морски тюлен?
Вини заобиколи колата, за да я изпрати до вратата.
— Ако искаш да се видим пак, ще трябва този път ти да ме потърсиш — каза, докато прекосяваха моравата.
— Какви ги говориш? — възкликна Лия, като полагаше огромни усилия да не залита.
— Да проверим какъв разследващ репортер ще излезе от теб — небрежно я предизвика той. — Кой от всички тези ключове е за къщата?
— Дай ми ги! — грабна връзката от ръката му и отключи. — Сестра ми сигурно вече спи — подхвърли не много деликатно намека, че не може да го покани вътре.
— В такъв случай не вдигай толкова шум — посъветва я шеговито Вини.
— Движа се съвсем тихо. Господи, толкова си досаден.
— Дааа. Но въпреки това ме харесваш. А виж, тези ключове ще ми трябват. После ще ги оставя под шофьорската седалка.
— Е, добре — отстъпи тя. — Нямаше нужда да ме караш до тук. Можех да се прибера и сама.
— Може би, но тогава нямаше да имам възможност да направя това.
В следващия момент устните му страстно се впиха в нейните.
Лия се опита да го отблъсне, ала целувката му беше толкова топла, толкова умела, че ръката й сякаш сама се обви около врата му. Усещаше, че се разтапя като сняг под жарки слънчеви лъчи. Божичко, ама това момче наистина си го биваше!
Никой друг преди него не я беше целувал така.
И после всичко свърши. Твърде скоро.
Той се отдръпна с познатата си самодоволна усмивка.
— Намери ме — повтори отново и решително тръгна към колата си.
Двигателят изръмжа и задните светлини изчезнаха в тъмнината.
Офелия остана неподвижна няколко секунди. Тази вечер я бяха уволнили и бе позволила на един двайсетгодишен хлапак да я целуне.
Възможно ли беше животът й да се обърка повече?
Девета глава
Тази година Денят на вси светии беше по-различен от предишната. Може би се дължеше на мъглата, която се бе спуснала над града в ранния следобед. Тя пъплеше по тротоара и моравите, създавайки особено призрачна атмосфера, много подходяща за ежегодния шеговит ритуал, но караше Пени да се чувства неспокойна.
Както всеки път, тя бе облякла костюма си на вещица, допълнен от фалшив нос и островърха шапка, и бе замесила тестото за традиционния тиквен сладкиш. И все пак този път го нямаше веселото безгрижно очакване, с което обикновено посрещаше празника.
Тази сутрин Офелия й бе казала, че е изгубила работата си на сервитьорка. Може би именно това я бе разстроило. Ако продължаваше така, малката й сестра никога нямаше да се изнесе от дома й. Тази вечер, преоблечена като екзотична танцьорка, Лия бе излязла, за да отиде на купон, организиран от бившата й съквартирантка от колежа. Трябваше да й се признае, че изглеждаше наистина разтревожена от финансовото си състояние.