— Къде? В съседната къща? — продължи да го разпитва притеснено Джо.
— Аха — посочи с ръка другото дете. — Точно там.
— Вземете това.
Пъхна сладкишите в ръцете им и се втурна покрай тях. Тичайки през мъглата, приближи дома на Пени. Тревогата му можеше да се окаже и напразна — вероятно някой съсед бе решил да се позабавлява, като я уплаши. Но докато Ерик беше на свобода, не му се искаше да рискува.
Лампата на верандата светеше. Вратата беше затворена. Никакъв мъж с маска не се виждаше наоколо.
Но когато изкачи стълбите и надникна през матираното стъкло, забеляза, че Пени си има компания. Някаква висока слаба фигура я блъскаше.
Джо почука силно.
Грозното зеленикаво гумено лице се извърна към него. Непознатият отскочи и побягна към вътрешността на къщата.
Това беше достатъчно на Джо, за да хукне след него. Той блъсна отключената врата и мина покрай вцепенената от ужас Пени.
Ала другият вече бе успял да се измъкне през задния вход. Същият френски прозорец, който беше проверявал предишната вечер, беше оставен отворен. Джо се озова във вътрешния двор. Шум отдалечаващи се бягащи стъпки го накара да завие зад къщата.
Само мъглата се извиваше на фунии пред очите му и той разбра, че е изгубил нападателя. Без да обръща внимание на жестоките болки в гърба, изскочи на улицата и се затича по тротоара. Пред него не се виждаше нищо, освен плътна сивкава пелена.
Тропотът от стъпки заглъхна. Джо спря и се ослуша, затаил дъх, но не се чуваше нищо, освен приглушена детска глъчка. От време на време в тъмното небе проблясваха единични фойерверки.
Внезапно се разнесе рев на автомобилен двигател. Той бързо се отправи нататък. Светлината на стоповете се мярна на около двайсетина метра от него и бързо се стопи в мъглата. С бясна скорост и угасени фарове, колата напусна квартала.
— По дяволите! — изруга Джо, безпомощно загледан след нея.
Болката в гърба го караше да стене. Той се върна у Пени и я намери точно там, където я беше оставил — вцепенена от ужас.
— Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак, а не мъж с маска на дявол — подразни я, за да прогони страха й. После внимателно затвори френския прозорец. — Добре ли си?
— Да, струва ми се — прошепна тя и смъкна фалшивия нос, който висеше под брадичката й.
— Доколкото разбирам, бил е Ерик.
Жената кимна.
— Никога през живота си не съм била толкова уплашена.
Джо пристъпи към нея и започна да разтрива ръцете й.
— Всичко свърши — увери я той. — Неприятно ми е да го призная, но го изпуснах.
— Как изобщо разбра, че е тук?
— Чух някакви хлапета да споменават за мъж с маска. Дойдох просто да проверя.
С дълбока въздишка, тя се отпусна върху гърдите му. По тялото й преминаваха тръпки и за да я успокои, той я притисна силно към себе си. Остана поразен от откритието колко нежна и женствена е, както и от внезапния импулс да я залюлее в прегръдките си. Тя ухаеше на есенни подправки или… може би в къщата миришеше така?
— Какво ти каза? — попита той.
Пени се отдръпна леко и смръщи вежди от усилието да си спомни.
— Нищо смислено. Първо заяви, че не е убил баща ми. Спомена нещо за жена си, която се била разболяла. Имал нужда от пари за лечението й. После изведнъж се разяри, започна да ме блъска и да крещи, че съм глупачка. Каза още, че всички ще умрем — при последните думи в гласа й се прокрадна паника.
Ледена вълна се разля из тялото му. По дяволите, нищо чудно, че бе уплашена до смърт.
— Никой няма да умре — каза й уверено. — Но веднага трябва да се обадим в полицията.
С решително движение я поведе към кухнята.
— По-добре да позвъня на Хана — предложи тя и се измъкна от ръцете му.
Обзет от неочаквано желание да я прегърне отново, Джо я наблюдаваше как набира номера на специалния агент. Пръстите й трепереха.
От проведения разговор разбра с облекчение, че и агентът, и щатската полиция са вече на път към тях.
— Сигурно ще са им нужни и моите показания — сети се той, когато тя постави обратно слушалката. — На какво ухае тук?
Въпреки обстоятелствата, ароматът бе станал прекалено натрапчив, за да не му обърне внимание.
— Тиквеният ми сладкиш! — втурна се към фурната Пени. — О, дано да не е прегорял.
Изобщо не изглеждаше прегорял. Устата му се напълни със слюнка, когато тя извади тавата от печката.
— Искаш ли да го опиташ?
Струваше му се странно да ядат в такъв момент, но едно толкова обикновено занимание като сервирането на сладкиш би могло да я отвлече от тревогите.
— Ами… защо не!
Пени отряза и за двамата по едно парче.