Той застина и в душата му се надигна недоверие. Щеше ли все пак да го предаде?
— Но мисля, че е било при автомобилна катастрофа — продължи тя и съмненията му мигом се изпариха. — Според слуховете другите не са имали неговия късмет.
— Това е ужасно — отбеляза Хана след напрегнато кратко мълчание.
Джо се почеса по главата. Дали Пени беше измислила тази история, за да заблуди Хана и да приспи подозрителността й? И откри, че се е отправил към кухнята.
Жените го погледнаха гузно.
— Ще ви трябвам ли още? — обърна се едновременно към двете той.
— Не — ведро отвърна Хана. — Благодаря ви. Бяхте ни много полезен. За голямо съжаление ФБР все още няма основание да се намеси, така че разследването на случая ще продължи да се води от полицията. — Мобилният й телефон иззвъня и тя се отправи към антрето, за да отговори. — Извинете ме за секунда.
Джо и Пени си размениха продължителни погледи.
— И защо ФБР да не може да се намеси? — осведоми се той.
— Защото не разполагат с неопровержими доказателства, че точно Ерик е откраднал рицина и е изтласкал татко от пътя. Разглеждат го просто като психически тормоз и нахлуване с взлом — обясни тя примирено.
Едва се въздържа да не я грабне в прегръдките си отново.
— Съжалявам — каза и пъхна ръце в джобовете си. — Ще се оправиш ли тази вечер?
— Да — отвърна му с пресилена усмивка. — Лия се обади, че се прибира.
— Чух какво обяснение даде на Хана за раната на лицето ми — неочаквано и за себе си призна той.
Пени се изчерви.
— Нямаше да се чувствам толкова зле, че съм я излъгала, ако разбирах защо не искаш никой да знае. Няма нищо позорно в това да служиш на родината си, нали?
Джо погледна надолу, после настрани.
— Може би някой ден ще ти обясня всичко.
Тя му отправи изпитателен поглед.
— За теб ще е добре да поговориш с някого за това. Може и да беше права, но той все още трябваше да бъде предпазлив. Понякога жените злоупотребяваха с поверените им тайни.
— Вземи си малко от сладкиша за вкъщи — предложи Пени и се обърна към печката. — Нали трябва да напълнееш. Денят на благодарността наближава.
Нямаше как да й откаже. Когато пое топлия пакет, увит във фолио, пръстите им се докоснаха и из тялото му се разля вълна от удоволствие. Може би защото от нея лъхаше такова спокойствие.
Извърна се и си представи мъжа, който би бил подходящ за Пени. Вероятно някой уравновесен и внимателен, каквато беше и тя. Внезапно изпита завист към потенциалния й любим. Не можеше да претендира за сърцето й, защото тя беше само негов физиотерапевт и в известна степен довереник. Но знаеше, че иска само най-доброто за нея, независимо кой щеше да бъде щастливецът.
— Хммм — измърмори Хана, като отклони поглед от телевизора, опитвайки се да си спомни нещо.
— Какво има? — попита Лутър от другия край на дивана, където се бе излегнал и четеше роман на Том Кланси.
— Заместник-началникът на военния щаб е бил открит убит в дома си — отвърна тя, осмисляйки току-що съобщената новина.
— Познаваш ли го?
— Не, не съм чувала за него — каза Хана и започна нервно да потропва с пръсти по облегалката на дивана, — но това е четвъртият случай в продължение на пет години, при който високопоставен военен умира внезапно.
— Пет години са доста голям период, миличка. Случва се хората да умират.
— Да, но тук има нещо зловещо — настоя тя. — Искам да кажа, да не открият никаква сериозна причина за кончината на четирима различни мъже, всеки от които служи или е служил в най-високите етажи на армията… Това буди известни подозрения.
— Е, тогава се обади на ФБР — подразни я той.
Ала тя прие думите му насериозно.
— Май ще направя точно това — стана от мястото си, отиде в кухнята да вземе безжичния телефон, набра номера на специален агент Рафаел Валентино и отново се отпусна на дивана.
Лутър я наблюдаваше с интерес, докато поздравяваше човека, на когото дължеше работата си в бюрото.
— Здравейте, сър, Хана се обажда. Да не ви хващам в неудобен момент?
— Съвсем не — увери я с характерния си груб тембър легендарният член на мироопазващите сили, който бе натикал в затвора известния бандитски бос Тарантело с доживотна присъда. — Изчакай една минута да намаля музиката.
Звуците на известна опера секнаха внезапно.
— На какво дължа това удоволствие? — мекият, кадифен някога глас сега звучеше като стържене по метал. Куршум беше разкъсал гласните му струни миналата година.
— Ами, току-що по телевизията съобщиха нещо много интересно. Чудех се дали следователите не биха могли да открият някаква връзка.