— За какво става въпрос?
— За заместник-началника на военния щаб, който е починал внезапно.
— А, генерал Фрип — отвърна мъжът. — По една случайност в момента работя точно по този случай.
— Така ли? Тогава вероятно сте забелязали, че смъртта му по странен начин прилича на още няколко.
Последва продължителна пауза.
— Не се изненадвам, че си открила сходствата, Хана, но все още нямаме доказателства, че убийствата са свързани.
— Но си имате своите подозрения — подхвърли тя и стрелна с поглед съпруга си.
— Трудно е да се каже, докато не установим мотива или не открием смъртоносното оръжие.
— Какво сте изключили до момента? — осведоми се Хана.
— Ами, никой от тях не е починал от естествена смърт. Направените аутопсии не дават възможност да се определят причините. Някои от жертвите са свършили мигновено, други са били тровени бавно, но не разполагаме с конкретни данни.
— А допускали ли сте отравяне с рицин? — попита тя и потръпна от вълнение.
— Рицин? — замислено повтори Валентино.
— Не вярвам при рутинна аутопсия да се вземат такива проби.
— Не, естествено — съгласи се той.
— А тази отрова може да бъде погълната, да се инжектира или дори да се втрие в кожата.
Отново продължително мълчание.
— Или пък просто се хващам като удавник за сламка — със съмнение прибави Хана.
— Не, ще проверя това. Може би вече имаш някои подозрения относно мотивите? — попита агентът развеселен.
— Не, сър, още не.
— Добре. Има ли нещо ново при вас в Норфолк? — той прехвърли разговора към по-общи теми.
— Не, все същото.
С Лутър се опитваме да си направим дете, искаше й се да му каже, но се ужаси от последствията, които би могло да има подобно признание върху кариерата й. Освен това си представи как такава новина би могла да впечатли Валентино, след като трите му деца и съпругата му бяха убити от банда, която търсеше отмъщение.
— Смятам да си почина малко от работата — подметна мъжът.
— Какво означава това? Да не сте решили да се пенсионирате?
— О, не, само кратък отпуск. Да събера сили за нови подвизи, когато се върна към предишната си работа — засмя се той.
— Би било страхотно — каза Хана, като се зачуди защо изобщо навремето беше заменил професията си със скуката зад бюрото. — Позвънете ми веднага, щом вземете окончателно решение.
— Непременно — обеща Валентино. — Благодаря ти, че ми се обади.
— Няма за какво.
Тя затвори телефона и се упрекна, че не му се обажда по-често. Макар никога да не се бе оплаквал, самотата, която се прокрадваше в гласа му, понякога караше сърцето й да се свива болезнено.
— Това наистина би било нещо — обърна се Хана към съпруга си, който я гледаше с онзи топъл поглед, винаги издаващ намеренията му.
— Кое? — попита той и я притегли в силната си прегръдка.
— Може би терористите са откраднали рицина от военната лаборатория именно с цел да изтровят висшите ни военни.
— Не мога да се сетя за по-удачен начин от отровата, за да се прочистят върховете на армията — подразни я Лутър.
— Прав си — съгласи се тя.
Но докато той целуваше шията й и пъхаше ръце под пуловера й, не можеше да разсъждава върху евентуалния мотив.
— Нали знаеш какво искам да намеря в чорапа си тази Коледа? — погали втвърдените й зърна той.
Изобщо не бе мислила за празниците, освен с надеждата, че Лутър ще се върне навреме за тях от предстоящата мисия в Югоизточна Азия.
— Какво?
— Положителен тест за бременност.
— Мислиш много едностранчиво — смъмри го тя и плъзна ръка по бедрата му.
— Да, но в правилната посока.
— Дано да е така.
Всичките й съмнения бяха заглушени от една дълбока, всепоглъщаща целувка.
Десета глава
Лия се намръщи на отражението си в антикварното огледало, закачено над тоалетната масичка в стаята за гости на Пени.
— Да ида или да не ида? — запита се тя.
Това, че в седем часа си бе все още вкъщи, беше нещо ново за нея.
Бродираните й дънки, тюркоазно зеленият потник, поръбен с черна дантела, и късото кадифено сако бяха много подходящи за една вечер в „Пийбоди“. Приятелките й сигурно вече бяха там и се заглеждаха по момчетата.
Но на нея не й се ходеше.
Стомахът й беше свит на топка. Ерик бе все още на свобода и след онова, което стори на Пени (тя все още имаше синини по ръцете), може би не беше много разумно да излиза от къщи. Но от друга страна същата вечер сестра й имаше среща и сигурно би искала и Лия да се поразсее.
— Значи ще отида — реши накрая.
Но тогава се сети за Марк Майърс, който я бе опипвал на купона у Кати на Вси светии. Беше тридесет и три годишен брокер и имаше изключително мощна кола. Когато я бе целунал, тя смаяна бе установила, че иска на мястото му да е морският тюлен Вини.