Намери ме. Предизвикателството, което й бе хвърлил през рамо, я глождеше. Не можеше да забрави нито него, нито онази целувка. Колкото и неприятно да й бе да признае, младият тюлен бе влязъл под кожата й за много кратко време. И почти постоянно мислеше за него.
Някакъв шум на долния етаж я върна към настоящето. Лия излезе от стаята, за да види за първи път ухажора на сестра си.
Също като Брад, бившия годеник на Пени, военният хирург беше среден на ръст, добре сложен, с кестенява коса и приятни черти. Той се приближи към приятелката си с широка, топла усмивка.
— Никога не съм те виждал в цивилни дрехи. Изглеждаш много добре.
— Благодаря ти — отвърна Пени и разсеяно оправи светлата си коса.
„Много добре?“, помисли си Лия. Със златиста блуза, черна пола и фини копринени чорапи, сестра й изглеждаше по-привлекателна от всякога.
— Това е за теб — каза мъжът и й подаде роза с дълга дръжка, която бе крил зад гърба си.
Беше жълта — знак за приятелство.
Добър избор, отбеляза момичето.
— О, обожавам рози — каза Пени и веднага забоде нос в цветето.
Двамата се обърнаха при появата на Лия на стълбите.
— Това е по-малката ми сестра Офелия.
— Слушал съм много за теб — каза Стивън с неприятен намек в гласа.
Очите му бързо обходиха стройната й фигура.
— Мога да си представя — провлечено отвърна Лия и се обърна към сестра си, за да разбере дали бе забелязала похотливия му поглед.
Ала Пени гледаше нея, не него.
— Нямаше ли да излизаш? — попита я тя.
— Не съм решила.
— Петък вечер е. Никога не си стояла вкъщи по това време.
— Не се притеснявай. Няма да ти преча.
— Не ми пречиш — побърза да я увери Пени.
— Не съм сигурна дали искам да изляза, докато Ерик е на свобода — опита се да обясни Лия.
— О! Добре тогава. И на мен не би ми се искало да се притеснявам за теб.
— Ерик? — намеси се Стивън, като гледаше ту едното, ту другото момиче.
— Ще ти обясня по-късно — каза Пени. — А сега съблечи сакото си и влизай вътре. Червено вино ли предпочиташ, или бяло?
— И двете — тръгна след нея той, като хвърли последен поглед към Лия.
Тя едва се въздържа да не му се изплези.
Джо Монтгомъри никога не я бе оглеждал така. В очите на момичето бе събрал много червени точки, след като бе спасил Пени. Потръпна при мисълта какво би могло да се случи, ако онази вечер не беше прогонил Ерик. Ето такъв мъж заслужаваше сестра й, а не този безличен хирург, който толкова приличаше на Брад.
Лия намръщено се заизкачва обратно по стълбите. Хвърли се напреко върху леглото, обзета от негодувание и угризения. Наистина й тежеше, че Пени бе направила толкова много за нея. Беше й помогнала да завърши колежа, а после я бе подкрепяла по време на продължителното възстановяване в рехабилитационния център. И изобщо винаги, когато действителността се стоварваше върху нея, й е била спасителен пристан. Грижовна и внимателна, беше загърбила бъдещето в името на сестра си и бе изгубила мъжа, когото обичаше.
Спомените я върнаха назад във времето. Бяха изминали пет години, откакто Брад си бе отишъл. Трябва да го бе обичала наистина много, щом след него не се бе срещала с друг. Това накара Лия да се почувства неудачница.
Трябваше да си намери истинска работа. Липсваха й свещниците и възглавниците, произведенията на изкуството, колекцията й от стъклени фигурки. Но най-много й се искаше Пени да уреди личния си живот.
Думите на Вини се завъртяха в съзнанието й. Докажи го на себе си.
Той работеше сериозно, този малък глупчо. Вероятно имаше и собствен апартамент. Може би дори къща.
Все така намръщена, тя се изтърколи от леглото и се запъти към вратата. Влезе в третата стая, която сестра й ползваше като кабинет. Май беше по-добре да поработи върху представянето си, вместо да излиза. Какво щеше да й коства да опита? Нямаше какво да губи. За новинарските отдели в медиите се изискваше единствено решителност и упоритост, а тя притежаваше и двете в изобилие.
Час по-късно Лия се изправи, доволна от себе си. Принтерът с бръмчене плюеше листовете с текста, който представляваше съвкупност от множеството резюмета, които бе успяла да намери в интернет. Половината беше истина, а другата половина измислица, но се надяваше, че с малко повече късмет никой няма да задава въпроси около спорните места, нито щеше да търси за потвърждение хората, които бе цитирала.
Още утре щеше да разпрати по един екземпляр до всички местни телевизии.
Е, достатъчно за тази вечер. Лия стана и се протегна. Пак това неприятно усещане по кожата. Искаше й се нещо, но какво? Още една целувка от малкия морски тюлен би била добре дошла дори само за да се увери, че наистина е била толкова зашеметяваща, колкото си я спомняше.