Намери ме.
О, би могла да го направи. За нея не представляваше проблем да го открие точно така, както се бе добрала и до телефонния номер на Джо Монтгомъри. Просто трябваше да се порови малко в интернет.
Но какво щеше да стане после? Сърцето й заби учестено при тази мисъл. Може би щеше да прави секс с него само за да види какво е да бъдеш с млад любовник.
Обзета от внезапно вълнение, отново седна пред компютъра.
Номерът на Вини Делносентис не беше регистриран.
Лия скръсти ръце и се замисли. След минута лицето и се проясни. Протегна се към телефона и набра номера на Джо.
— Монтгомъри — каза той с лек западен акцент.
— Здрасти! Аз съм Лия, съседката.
Ведрият й поздрав бе посрещнат с мълчание, но тя продължи:
— Чудех се дали можеш да ми направиш една услуга. Нали познаваш онова момче, което беше тук миналия ден? Морския тюлен. Мислиш ли, че ще успееш да разбереш къде живее?
— За какво ти е това?
— Ами защото… В замяна ще ти дам малко информация.
— Относно? — изрече той скептично.
— Първо ми кажи как да намеря адреса му. Казва се Винсънт Делносентис. Последното е една дума.
— Ще направя каквото мога. А ти какво искаше да ми кажеш?
— Ъъъ… — господи, наистина ли щеше да го изрече просто така? Хайде де, защо пък не? Мъжете обичаха предизвикателствата, а Пени нямаше да става по-млада. И просто изстреля следващите думи: — Пени не е правила секс почти пет години.
Този път тишината й се стори бездънна.
— Сделката ни важи ли все още? — попита накрая тя.
— Ще ти се обадя — отвърна мъжът и рязко затвори телефона.
Лия постави обратно слушалката и се изправи разтреперена. И сега какво?
Неприятно къркорене в стомаха я принуди да слезе долу. Завари Пени и Стивън да гледат DVD, седнали на дивана на метър разстояние един от друг. Бяха приключили вече с печената пъстърва за вечеря.
Тя си сипа в една чиния останалата риба и си наля чаша вино. Сюжетът на филма я заинтригува, затова реши да се присъедини към тях. Настани се на един фотьойл и отдаде дължимото внимание на питието.
С периферното си зрение долови как Стивън извърна глава към нея и я загледа оценяващо. Без да му обръща внимание, Лия подви крака под себе си, за да му загатне, че трябва да престане. Ала той сякаш не схвана намека, глупакът му с глупак. А Пени, вглъбена във филма, изглежда, не забелязваше нищо.
През следващите десетина минути й се наложи да понася многозначителните му погледи. Колко тъп трябваше да бъде един мъж, за да сваля сестрата на жената, с която има среща, и то в нейно присъствие? Накрая не издържа и се обърна предупредително към него. Престани. Но за неин ужас Стивън закачливо й намигна. Достатъчно. Лия скочи от мястото си и извика:
— Пени, кажи на този идиот да си върви. Само си губиш времето с него!
Сестра й я изгледа ужасено:
— Какво?
— Извинявай, но не мога да понеса това, че е дошъл на среща с теб, а през цялото време само дето не ме разсъблече с поглед!
Лицето на момичето гореше от негодувание. Пени се обърна въпросително към ухажора си. Военният хирург поне прояви благоприличието да се престори на смутен.
— Съжалявам — засмя се той. — Просто ми се стори странно колко различни сте двете.
— Точно така. Различни сме — отвърна Лия. — Но ти си дошъл при нея, затова престани да ме зяпаш.
— Офелия! — извика Пени, очевидно засегната. — Сега имаш ли нещо против…
— Естествено, че имам против. Този тук не е за теб.
Пени закри ушите си с ръце.
— Защо не излезеш? — изстена тя, после се обърна към госта си: — Извинявай. Сестра ми винаги казва това, което мисли.
— Няма нищо. Всичко е наред. Виж, аз… ъъъ… най-добре да тръгвам вече. Утре ще ставам рано за работа.
— О, но аз си мислех, че имаш почивен ден.
— Не. Налага се да замествам командир Оуенс. Разболял се от грип или нещо такова.
Лия, която бе побързала да се оттегли, поспря на извивката на стълбището. Не беше сигурна дали Стивън Паркс казва истината, или лъже най-нагло. Но и в двата случая бе провалила срещата на Пени.
Опита се да се скрие в стаята си, но угризенията на съвестта не й позволяваха да стои на едно място. Прокрадна се отново долу и завари сестра си да стои в антрето, скръстила ръце пред гърдите си, с бледо и напрегнато лице. Очевидно очакваше от нея да заговори първа.
— Съжалявам — извини се Лия. — Но ти се кълна, че наистина ме сваляше. Направих ти услуга, като го изгоних.