— Услуга? — улови се веднага за думата Пени. — Ако продължаваш да ми правиш такива услуги, Офелия, ще остана сама до края на живота си!
— И какво му е лошото да си сама? Имаш всичко необходимо. Във всеки случай имаш поне работа.
— А, това ли било? Нима си потънала в самосъжаление до такава степен, че трябваше да развалиш и моята вечер?
— Не се самосъжалявам — разгорещено отрече Лия. — Това няма нищо общо с мен. Този човек е паразит. Не е достатъчно добър за теб.
— Е, много ти благодаря — с отровен тон отвърна сестра й, — но нямам нужда някой друг да преценява кой е за мен и кой не е. Това е мое решение. Точно както това е моята къща и моят живот! Моят! — повтори и удари показалец в гърдите си.
Леко почукване на вратата зад тях накара Пени да си поеме дълбоко дъх и да се обърне. Двете надникнаха навън и с облекчение видяха, че на прага се е изправил съседът им.
— Здрасти — поздрави го тя с мрачна усмивка. Облечен в кафеникава риза, дънки и ботуши, Джо, дори и с този белег на бузата, изглеждаше като мъж от реклама на „Марлборо“.
— Здравейте — тъмнозелените му очи веднага забелязаха и пребледнялото лице на Пени и тайнствената усмивка на Лия. — Извинявайте, че ви прекъснах.
— Няма нищо.
— Чухте ли нещо ново за Ерик?
— Не. Полицията все още го издирва.
— По дяволите — поклати глава той.
Най-сетне успя да улови погледа на Лия и бързо пъхна в ръката й сгънат лист.
— Благодаря — доволна от себе си, тя прочете бързо написаното.
Пени ги гледаше учудено, но преди да успее да отвори уста, Джо каза:
— Изглеждаш някак различна.
Това не беше комплимент, но Лия забеляза как сестра й се изчерви.
— Смени ли вече резето на френския прозорец? — попита делово мъжът.
— Ами, купих нова брава, но все още не съм я монтирала — призна Пени.
— Искаш ли да я сложа вместо теб?
— О! — предложението видимо я обърка. — Добре, щом нямаш нищо против.
Той погледна бързо Лия, докато изтриваше ботуши в изтривалката. Момичето с усилие прикриваше доволната си усмивка. Знаех си, че това ще те задейства, лошо момче такова!
— Ще донеса новата ключалка — обади се Пени. — Оставих я в гаража.
Щом изчезна в пералното помещение, сестра й прошепна едва чуто:
— Не й споменавай какво съм ти казала!
След това бързо излезе, молейки се намесата й да даде възможно най-добри резултати.
— Я дай да погледнем този накрайник — каза Джо и посочи отвертката в скромното куфарче с инструменти на Пени.
Погледът й се плъзна по дългия му силен пръст, когато се наведе да извади инструмента. Защо всяка част от тялото му — от ушите до големите му стъпала, й се струваше толкова привлекателна?
Докато му я подаваше, през отворения френски прозорец повя лек бриз и до ноздрите й достигна познатата му мъжка миризма. Тя пробуди спомени за масивните стегнати мускули на гърба му. Господи, ако само знаеше какво удоволствие й доставя всеки допир до него, сигурно щеше да престане да посещава сеансите!
— Е, какво стана със срещата ти? — осведоми се той, застанал на колене, за да затегне един болт.
Сигурно бе видял колата на Стивън и се бе досетил за останалото.
— Офелия я провали — призна Пени и усети, че разочарованието й се бе стопило.
— Сестра ти е голям образ — изкоментира Джо.
— Вярно е — стисна устни тя.
Неодобрението в гласа й го накара да обърне поглед към нея.
— Чух ви да се карате.
— Съжалявам — отвърна смутено.
— Не знам дали го осъзнаваш — продължи мъжът, без да обръща внимание на извинението, — но тя се опитва да те предпази.
— Така ли? — дали не беше пропуснала нещо между него и Лия?
— Аха. Преди няколко дни здравата ме насоли, задето съм се държал грубо с теб.
— О, не! — задъха се от ужас Пени.
— Все пак е самата истина. Може да си мислиш, че ти пречи, но на мен ми харесва начинът, по който винаги застава зад теб.
С пламнало лице, тя си спомни думите, които сигурно беше чул.
— Вероятно ме смяташ за кучка.
— Кучка? — повтори Джо и я изгледа изненадано. — Никога не бих употребил такава дума за теб — той се изправи пъргаво.
„А какви думи би употребил?“, помисли си тя.
— Не е моя работа, така че недей да се тревожиш. Ела сега, натискай този край, докато затегна другия.
Трябваше да пристъпи няколко крачки към него, за да придържа ключалката, докато той навиваше болтовете. Загледана в дългия му мускулест врат, тя се наслаждаваше на момента. Заля я вълна от желание да се притисне към силното му гъвкаво тяло. Но веднага си помисли, че ако не успее да потисне чувствата си, щеше да изглежда като глупачка.
— Готово — заяви Джо и тя изпита разочарование, че всичко бе продължило твърде кратко. — Винаги оставяй дръжката така, че да не се вижда отвън — даде й съвет той и й върна отвертката.