— Да — призна той смутено.
Пени поклати глава.
— Чуй ме, Джо. Никой на този свят не би те упрекнал за това, че нещо се е объркало. Просто трябва сам да си простиш.
— Вече започвам… — кимна й в знак на съгласие.
— Това е добре.
За момент той замислено се загледа в милото й състрадателно лице. Сестра й сигурно го бе излъгала, вероятно за да го примами тук или поради някакви свои егоистични причини.
— От колко време не си била с мъж? — събра накрая кураж да попита.
Учуден, видя как руменината се вдига от шията към бузите и очите й се пълнят със сълзи.
— Толкова дълго? — продължи удивен, след като не получи отговор.
— Какво ти е наговорила Офелия? — с внезапно зародило се подозрение запита тя.
— Офелия? — поклати глава Джо, сякаш тя нямаше нищо общо с това. После се опита да обясни: — От няколко години съм ти съсед и тази вечер за първи път видях някой да влиза в къщата ти.
— О! — Пени се хвана на лъжата и червенината постепенно се разсея. — От известно време — взе картонче от пъзела, постави го не на място и го махна. — Някога бях сгодена.
— И какво стана? — попита той, любопитен що за глупак бе изпуснал такава жена.
Тя постави картончето на друго място и този път улучи.
— Първо татко почина — започна тъжно. — Офелия учеше в колеж. Беше стигнала почти до самия ръб. Попадна в лоша компания и придоби някои вредни навици. Предполагам, малко съм се поувлякла в старанието си да я спася и Брад, годеникът ми, се отврати и ме напусна.
— Е, майната му — отсече Джо. — Как би могла да постъпиш по друг начин? Да обърнеш гръб на сестра си?
Тя му отправи поглед, в който се четеше едновременно учудване и благодарност.
— Съжалявам — извини се той. — Оказвам лошо влияние.
Пени махна с ръка, за да му покаже, че грубият му език не я обижда.
— Знаеш ли… — започна мъжът и млъкна.
— Какво? — насърчи го Пени, забелязала колебанието му.
— Ти си невероятна жена — ето, каза го. — Изненадан съм, че все още никой не е успял да се добере до теб.
— Сигурно защото съм много заета — обясни тя. — След като Брад си отиде, аз се върнах в колежа и завърших физиотерапия. Но преди това постъпих в армията, за да заплатят обучението ми.
Той кимна с разбиране.
— Значи си изцяло отдадена на кариерата.
— Не съвсем — сви рамене Пени. — Може да ти се сторя старомодна, но винаги съм мечтала да имам съпруг и деца.
Ето защо не е за мен, напомни си Джо.
— Тогава ми позволи да те представя на някои мои приятели.
Може би ако се омъжеше за някого от тях, щеше да му бъде по-лесно да останат само приятели и изкушението нямаше да е толкова голямо.
Тя прикри мислите си с леко потрепване на миглите.
— А защо не? — каза ведро.
Взе още две части от пъзела и се опита да намери местата им.
Тишината, настъпила между тях, стана някак осезаема.
— Може би малко превиших правата си — подхвърли той.
— Не, няма нищо — увери го Пени, но усмивката й беше пресилена. — Просто съм чувствителна към статута си на стара мома.
Неочаквано видение на голото й тяло, легнало в неговото легло, предлагаше незабавно решение, но се въздържа да й го предложи. Не нататък искаше да насочи отношенията си с нея. Тя със сигурност гледаше на неангажиращия секс по различен начин от него.
— Мисля, че е време да си вървя — каза Джо, като допи сока и се изправи.
Разочарованието в очите й го извади от равновесие. Едва сега с внезапна тревога осъзна, че тя е толкова самотна, че не би имала нищо против да измени на принципите си.
— Благодаря ти, че ме изтърпя — подхвърли, докато отнасяше чашата си в кухнята. — Сега си тръгвам.
— Джо? — настигна го гласът й в антрето.
— Да? — колебливо спря той.
— Ти не си егоист.
Очевидно искаше да му помогне да отхвърли измъчващите го съмнения.
— Сигурна ли си? — попита, като обгърна тялото й с поглед, в който ясно можеше да се разчете сексуалният интерес.
Забелязал широко отворените й очи, Джо я дари с подигравателна усмивка и излезе.
Макар да не бе пострадал от удара на колата, инстинктът подсказваше на Ерик, че трябва да излезе от нея, само дето не можеше да си спомни защо.
Излез. Излез.
През натрошеното предно стъкло видя струйки дим да излизат изпод смачкания капак и да се издигат като призрачни спирали към надвисналите клони на дърветата. Самотната борова гора бе осветена от фаровете на кола, която се приближаваше лениво по прашния път зад него.
А шофьор на тази кола беше неговият враг. В това поне беше сигурен. Докато се прехвърляше на предната седалка, Ерик извади от жабката заредения пистолет, който блесна зловещо в треперещата му ръка. После отвори изкривената врата с ритник.