— Благодаря ви — тя признателно пристъпи в топлото, облицовано с мрамор фоайе.
— Аз съм Натали — представи се жената. — Наричай ме Нат. А това е Теди.
Мускулестият черен мъж се усмихна, разкривайки най-белите зъби, които Лия беше виждала.
— Радвам се да се запознаем — избоботи той с басов глас.
— Теди и Вини работят заедно — обясни Нат.
— Ооо — възкликна Лия. — Аз съм… — О, аз съм просто едно момиче, живеещо малко по-нагоре по улицата, което иска да спи с Вини и след това да го изрита на тротоара. — Аз съм Лия — продължи тя, стискайки студените си ръце.
— Ела в кухнята, Лия. Има кафе и препечени филийки — покани я Нат.
Лия свали якето си и го преметна на гърба на един стол. Кухнята беше светла и просторна, със спираща дъха гледка към Атлантическия океан. Днес той изглеждаше бурен. Под предвещаващото дъжд слънце, обгърнато от плавно носещи се облаци, вълните имаха шапки от бяла пяна.
— Леле, това място е страхотно — призна Лия, хвърляйки завистлив поглед към добре мебелираното помещение. — Ваша ли е или…
— Не, всички заедно сме я взели под наем — обясни Нат и като сложи непринудено ръката си върху широкия гръб на Теди, го помоли: — би ли налял кафе на гостенката, скъпи?
— Разбира се. Как пиете кафето си, госпожо? Сметана и захар?
Госпожо? Преди никой не я беше наричал така.
— Ъъъ… да, моля — отговори Лия, запленена от гостоприемството на двойката и очевидната им взаимна привързаност.
Докато гледаше през прозореца, сърбайки кафето си, тя се чудеше що за побъркан човек би излязъл да бяга навън в ден като днешния. Сякаш призована от въпроса й, една фигура с качулка се появи нагоре по бетонните стъпала, които я доведоха до терасата на първия етаж. Вини се бе върнал. Бузите му бяха яркочервени от студа, а ръцете се губеха в ръкавите на горнището му. Тя започна да го изучава секунда преди той да разбере, че е там.
Влажните му очи изглеждаха особено блестящи върху изпръхналото от вятъра лице, което показваше добрите страни както на „италианските“, така и на ирландските му предци. Но когато той се изплю през парапета на терасата, си припомни, че е от плът и кръв и едва бе прехвърлил тийнейджърските си години.
В следващия момент младежът се промъкна през вратата. Улавяйки я с поглед, спря рязко, а гърдите му се вдигаха и спускаха уморено след бягането.
— Я гледай ти — промърмори той видимо доволен. — Виж ти кой ме намери.
— Каква изненада — каза тя, вдигайки чашата с кафето си. — Това си ти. — Беше удовлетворена, че изглежда напълно равнодушна.
— Това съм аз — повтори Вини. Очевидно сериозно обмисляше фразата. — Това съм аз — каза отново, поставяйки ударението върху първата дума. — Да, харесва ми как звучи. Това съм аз.
Лия извъртя очи към тавана. Боже, беше толкова самонадеян.
— В мечтите ти — промърмори, осъзнавайки, че Теди и Нат са свидетели на детинското им спречкване.
— Очевидно имам нещо, което ти искаш — отбеляза Вини, като разкопча връхната си дреха. — В противен случай не би си направила труда да ме потърсиш.
Тя едва чу какво й говореше. Под това провиснало горнище той носеше блуза с дълги ръкави от непромокаем плат. Ултрамодерната материя би трябвало да държи топло в студа и да охлажда в горещините. Тя бе прилепнала към него като втора кожа, подчертавайки всеки мускул по раменете и ръцете му, от което главата й се замая. Кръвта й кипна при мисълта, че това тяло можеше скоро да стане за нея обект на безкрайно удоволствие.
— Защо не дойдеш в стаята ми — предложи Вини с обичайната си накривена усмивка. — Просто да си поговорим.
О, разбира се. Щяха да поговорят. В спалнята му. Докато той се събличаше и си взимаше душ. Тя хвърли смутен поглед към другата двойка, която внезапно се бе заела с мръсните чинии.
Всичко се развиваше прекалено стремглаво дори за Лия. И все пак се изправи, за да го последва. Колкото по-скоро пристъпеха към секса, толкова по-бързо щеше да го забрави.
Младата жена се стресна от грубостта си, но честно казано, малко вероятно беше да се случи нещо в дългосрочен план.
Стаята му подсказваше значителни материални възможности.
— Дявол да го вземе — въздъхна Лия, обгръщайки с поглед високите тавани и къта за четене. Прозорецът откриваше гледка към брега.
Нощем той би могъл да наблюдава града, потънал в неонови светлини. Сутринта изгревът вероятно обливаше тази стая в златисто и оранжево. Ако това беше нейната спалня, тя би поставила огромна метална скулптура на слънцето на едната стена и камбанки на двете крила на прозореца. Би раздвижила пространството с копринени паравани и бамбукови килимчета на пода.