Целувката свърши така внезапно, както бе започнала. Придържайки я с ръка през кръста, за да не падне, Вини я насочи към вратата.
— Не искам да закъснеем — грубо обясни той.
Това бе моментът, когато Офелия за първи път почувства, че няма да е толкова лесно да изхвърли Вини от живота си.
— Закъсня! — изрева мъжки глас сред объркващата смесица от разговори, трополящи топки за боулинг и падащи кегли. — Пропусна загрявката. Коя част от уговорката ни не разбра точно?
Лия осъзна, че този, когото обвиняват, е Вини. Крещеше му мъж в края на трийсетте, със сребриста ивица в черните коси и с толкова светли очи, че изглеждаха почти прозрачни. Тя погледна младока, за да види как ще отвърне на упрека. За нейна изненада го видя да се смее.
— Хайде, старши офицер, знаеш, че нямам нужда от загрявка.
— Това са глупости и ти си съвсем наясно. Къде, по дяволите, е Теди?
— Няма да дойде.
— Какво? Това е турнир, а не проклета тренировка.
V-образна вена се появи на челото на старшия офицер.
— Спокойно, Макгуайър — с вежлив авторитет в гласа се изправи друг мъж, като се извиси над всички.
Лия зяпна, впечатлена от ръста, масивното телосложение и типичния му американски вид.
— Какво прави Теди? — попита организаторът на турнира.
— Нат го хвана да върши домакинска работа — обясни Вини.
— По дяволите! — изруга старшият офицер възмутено. — Знаех си, че е заради жена.
Лия повдигна едната си вежда при този неуместен коментар.
— Но аз доведох някого да го замести — добави Вини. — Това е Лия Прайс. Лия, запознай се с лейтенант Линдстром и старши офицер Макгуайър.
— Приятно ми е — измърмори тя. — Не съм играла от години. — В ухото на Вини просъска: — Не мога да участвам в турнир!
— Ние просто искаме да поиграем — опита се да я убеди той. — Не ни интересува дали ще изгубим.
— Как, дявол да го вземе, не ни интересува — започна да негодува старшият офицер, но лейтенант Линдстром го прекъсна:
— Имаме нужда от четвърти играч или ще трябва да се откажем — разумно отбеляза той.
— В такъв случай да започваме — предложи Вини, като прие погледа на мъжа за позволение да продължат.
— Да си вземем обувки — дръпна я до щанда за обувки под наем, където тя ядосана поиска чифт седми размер.
Атмосферата, допълнена с музика от петдесетте години, караше очите на Вини да блестят. Ентусиазмът му бе заразителен. Лия усети, че пулсът й се ускорява.
Тя гледаше как старши офицер Макгуайър поставя кана с бира и четири пластмасови чаши на масата зад тях.
— Кодовото му име е Мако — подметна Вини, проследявайки погледа й.
— Като Мако Мошеника? — попита тя.
С посивелите коси и светлите си очи той приличаше точно на такъв.
— Да, но не се притеснявай. Той повече лае, отколкото хапе. Или по-скоро въобще не хапе — поправи се, за да се предпази от подвеждащи метафори.
— Ти си пръв, Вини — извика лейтенант Линдстром и кимна към Лия: — А после вие, госпожо.
Отново госпожо. Имаше ли някакви очаквания във връзка с поведението, което вървеше в комплект с тази дума?
— Ето ти четирикилограмова топка — каза Вини и я сложи в скута й — Кажи ми, ако е твърде тежка.
Той повдигна своята и стъпи на дървената платформа, за да я запрати по пистата.
Лия го наблюдаваше, наслаждавайки се на начина, по който стегна бедрата си и се прицели. Топката профуча надолу по пътеката, зави в последната секунда и се заби в кеглите, спечелвайки му страйк.
Лейтенантът удари ръката му, когато Вини смеейки се се върна при тях.
— Твой ред е.
Тревогата на Лия се повиши заедно с кръвното й налягане.
— Ще се проваля.
— Не, просто се забавлявай — посъветва я младият й приятел.
Тя се чувстваше напрегната и беззащитна. Наблюдаваха я сто чифта мъжки очи, които по принцип се преструваха, че не я забелязват.
Лия направи най-добрия си удар и запрати топката в улея.
— Няма нищо — обади се Вини. — Опитай пак.
Решена да не се излага, тя се прицели с втората доста по-внимателно, след което неуверено я пусна. Кълбото лениво се затъркаля надолу по пистата и събори няколко кегли.
Засрамена, Лия се върна на мястото си. Преди да успее да се отпусне върху стола, Вини сграбчи ръката й и я издърпа до тяхната маса.
— Пийни малко бира — предложи той. — Това ще те успокои.
Докато лейтенант Линдстром и старши офицер Макгуайър минаваха по реда си, Лия обърна една бутилка.