— Отзад изглеждаш страхотно в тези джинси — каза Вини с усмивка. — Когато дойде твоят ред да хвърляш, можеше да се чуе как падат кеглите.
Тя изстена.
— Моля те, не ми казвай, че всички са ме гледали как се излагам.
— Ще се справиш. Теди и без това не е чак толкова добър.
Екранът над техния сектор проблесна, отбелязвайки страйк за лейтенант Линдстром.
— Значи ти работиш с тези момчета? — попита тя.
— Да. Лейтенантът командва нашите операции, а старшият офицер е прекият ни ръководител.
— Доста е страшничък — призна Лия, когато въпросният мъж захвърли топката към кеглите и събори всички без една.
— Не. Безобиден е като котенце.
Час по-късно Лия разбра, че Вини вероятно беше прав. Може би заради бирата, която бяха изпили, но старшият офицер не пропусна да отбележи, че резултатът й се подобрява с всяко следващо хвърляне, и тя започна да го харесва все повече.
А лейтенант Линдстром продължи да я нарича „госпожо“, което тя приемаше като израз на уважение. Накрая, винаги щом минеше нейният ред, той удряше ръката й, за да я поздрави.
Лия се чувстваше като едно от момчетата, важна част от отбора. Само горещият поглед на Вини й напомняше, че е жена — жена, която той възнамерява да притежава, когато му дойде времето.
Ето че беше в зала за боулинг, а си мислеше, че ще се намира в неговата спалня — на пода, на леглото, срещу стената. О, боже мили, дори на перваза на прозореца, където хората на брега можеха да вдигнат поглед и ги видят!
Тя прокле задръжките, които й бяха попречили да вземе от Вини онова, което й се искаше. Тази работа със съблазняването въобще не вървеше според плановете й.
— Ние сме на второ място — съобщи старшият офицер Макгуайър два часа по-късно. — На три точки след Десети отбор.
Опаловият му поглед съсредоточено спря върху момичето.
Лия разбра посланието: Ако загубим, ще бъде по ваша вина, драга моя.
Тя не можеше да предаде отбора си. Въпреки приятното замайване, което дойде след изпиването на две бири, успя да събере цялата си решителност. В гимназията беше играла софтбол. Боулингът не беше кой знае колко по-различен. Може би ако мислеше за кеглите като за основна база и запратеше топката право през полето…
— Твой ред е — подкани я Вини и стисна коляното й. После леко я целуна по бузата, преди да прошепне: — Късмет.
Той бе прекарал последните два часа в усилия да я накара да се почувства като кралица на игрището. Беше й купил чипс. Беше почиствал топката й. Беше пудрил ръката й с талк.
И тя бе започнала да мисли, че от него би излязло страхотно гадже.
„Да не си полудяла?“, присмиваше се гордостта й. Той е с четири години по-млад от теб!
Млъкни и запрати топката през пистата, говореше спортният й дух. Тя стъпи върху платформата, повдигна топката, стегна мускулите на ръката си и я отпусна леко.
Тежкото кълбо остана за момент да виси във въздуха. Миг по-късно обаче профуча към кеглите. За нейно учудване събори всичките десет.
— Аааа! — развика се момичето и размаха ръце във въздуха.
Старшият офицер и лейтенантът се изправиха на крака, ревящи от изненада. Вини се втурна към нея, вдигна я и я завъртя в кръг.
Тя го сграбчи за широките рамене, разсмя се и осъзна, че от години не се беше чувствала толкова щастлива.
— Трябва да хвърляш пак — каза той възбудено. — Направи го по същия начин!
— Уф, добре.
Лия се отърси от радостната си превъзбуда и отиде да изиграе допълнителните си точки. Не мисли. Просто хвърляй.
Вини накара другите да замълчат. Лия отново си представи спортно игрище, изправи гърба си и пусна топката. Кълбото направи абсолютно същото движение, както и първия път. С вик на задоволство, тя скочи към Вини, обви крака около бедрата му и го целуна.
Ръцете му я държаха здраво. Точно там, пред Бог и всички останали присъстващи, той я целуна така, сякаш я притежаваше.
Сексът не би могъл да бъде по-добър от тази перфектна целувка.
С нежелание, Лия отпусна краката си и стъпи на пода. Впи поглед във Вини замаяна и изпълнена с недоумение от случилото се помежду им току-що.
— Вие ли сте Офелия Прайс? — извика лейтенант Линдстром, изтръгвайки я от нейната замечтаност.
Към ухото си бе притиснал мобилен телефон.
— Ъъ, да… — Кой ли пита?
— Сестра ви се опитва да се свърже с вас — обясни мъжът и й подаде GSM-а.
— Сестра ми?
— Ето, говорете със съпругата ми. Пени казала, че днес ще прекарате деня си с Вини. За щастие Хана знаеше, че той ще е с мен.
Хана Линдстром, агентът от ФБР? Боже мой, колко е малък светът!
Лия изслуша федералната служителка, която й съобщи, че Ерик Томлинсън е мъртъв, а двете със сестра й може би са следващата мишена на неговия убиец.