— Какво? — ахна тя, потъвайки в стола си. — Защо някой би убил Ерик? Мислех, че той е лошият.
— Не, ние смятахме, че той е злодеят — поправи я агентът, — но изглежда, баща ви, а сега и Ерик, са били убити от този, който е купил рицина. Трябва веднага да се върнете у дома, където полицията ще може да ви държи под око.
Щастието, което я бе обзело, се изпари.
— Тръгвам — каза Лия.
С периферното си зрение улови замисленото изражение на Вини.
След като приключи разговора, остана седнала за момент, за да осмисли ужасното откритие, че някой друг, а не Ерик, е убил баща им. Вероятно през цялото време той се бе опитвал да ги предупреди, а не да ги заплашва! Ще съжалявате, бе им казал и се бе оказал прав.
— Лия? — обади се Вини и обви ръка около кръста й. — Какво става?
— Налага се да се прибера — каза му тя, разтърсена от шока.
— Защо? — попита той и пое телефона от схванатите й ръце.
Младата жена се облегна върху него за кратко, чувствайки необходимост от неговата сила.
— Просто, ъъ… — беше пила достатъчно и съзнанието й бе замъглено. — Трябва да вървя.
— Добре — каза той. — Сър, налага се да я закарам до тях — обясни на лейтенанта, докато му връщаше телефона.
— Играта почти свърши — съгласи се Лутър Линдстром. — Можете да си тръгнете, когато пожелаете. И благодаря, че ни помогнахте, госпожо — добави той, обръщайки се към Лия.
— О, няма защо — промълви тя разсеяно.
Двамата върнаха обувките и се отправиха към паркинга. Лия не можеше да намери думи дори за незначителен разговор. Вини също мълчеше. Настани я на мястото до шофьора и потегли.
Бяха на половината път към дома й, когато тя се отърси от шока достатъчно, за да осъзнае, че колата й бе паркирана пред дома му.
— О, не отново! Този път можех да се прибера и сама.
— Няма проблеми — увери я младежът.
— Но ти ще трябва пак да обезпокоиш приятеля си, за да ти помогне, а аз мразя да създавам неудобства на хората. Той ще си помисли, че съм някаква безотговорна…
— Чуй ме — прекъсна я Вини. Очевидно той притежаваше някаква неведома сила, която я накара да замълчи. — Няма проблеми — повтори отново. — Сега ми обясни каква е причината да разговаряш с агент на ФБР.
Не беше сигурна дали иска той да знае. Вместо като момче, което възнамеряваше да съблазни и веднага след това да зареже, бе започнал да се държи и да говори по-скоро като неин приятел, а тя нямаше, наистина нямаше да допусне това да се случи.
— Не се безпокой за мен.
Погледна през прозореца, защото не искаше да види ефекта от думите си върху лицето му. В колата стана опасно тихо.
Като стигна до следващото кръстовище, Вини намали, ауспухът забуча и той рязко направи обратен завой.
Пулсът на Лия се ускори. Погледна го скришом и забеляза, че мускулите на челюстта му потръпват.
— Къде отиваме? — запита тя.
През ума й мина мисълта, че в действителност изобщо не познава този мъж. Ала някак си не бе изненадана да открие, че е човек с характер.
— Връщаме се за твоята кола — обясни й студено.
Добре. Досега бе искала точно това, но не и след като той направи нещата да изглеждат така, сякаш всичко ще свърши в момента, в който слезе от хондата му. Подозрението, че няма да го види повече, я караше да изпитва болка, сякаш душата й бе изтръгната и изхвърлена през прозореца.
Докато профучаваха по безлюдния булевард с четири платна, който минаваше покрай училище и спортна площадка, Лия се опитваше да измисли нещо, с което да обърне всичко на шега. Нищо остроумно или съблазнително не й дойде наум.
Вини зави надясно и пое към квартирата си с изглед към океана. Паркира зад нейната кола и изключи двигателя.
— Когато си готова да споделиш живота си с мен, ме уведоми — каза той. След това излезе от автомобила, заобиколи го като истински джентълмен и й отвори вратата.
Тя излезе с натежали като олово крака.
Младият мъж преднамерено препречваше пътя й, принуждавайки я да се докосва до него. Всеки нерв в тялото й потрепваше от осезателното му присъствие. Въздухът сякаш се нажежаваше, докато спомените от последната им целувка я оставяха без дъх.
Не може ли просто да правим секс и всеки да поеме по своя път?
Не се осмели да изрече въпроса на глас. Това не само би омаловажило привличането помежду им, но и би я накарало да изглежда като уличница. Вече бе започнала да схваща, че Вини не е момче, с което просто може да прекара една нощ. Кой знае защо, той не бе типичният двадесетгодишен авантюрист.
От друга страна, колко наивно бе да я моли да сподели живота си с него. Спонтанната любов рядко бе трайна и тя нямаше намерение да заложи най-хубавите години от живота си на връзка, която предварително бе обречена на провал.