— Госпожо, не се приближавайте! Може да е въоръжен!
— Това не е човекът, когото търсите! — сопна се Пени ядосано. — Това е съседът ми. За бога, престанете да крещите и да будите целия квартал!
Ето го моето момиче, помисли си Джо, когато тя се спусна към него и му помогна да се изправи на крака.
— Вашият съсед? — повтори полицаят.
Джо потрепери, когато фенерчето освети очите му.
— Да, той ми е съсед — натърти Пени. — Аз му се обадих и го помолих да се отбие.
Обви ръката си около кръста му, за да го задържи изправен.
— Ами той тичаше към къщата ви, като че ли се кани да влезе с вратата — настоя полицаят.
— Бил е да потича. Нали така, Джо?
— Да.
— Той е морски тюлен — добави тя, подхвърляйки този факт, сякаш е медал за благородство. — Трябва да се поддържа във форма.
— Морски тюлен, а? — каза униформеният. — Може ли да видя някакъв документ за самоличност, ако обичате, сър?
Джо извади портфейла си и подаде военната карта. Мразеше да се възползва от служебното си положение, за да се измъква от неприятности, но това винаги вършеше работа.
— О, сър — започна първият полицай и пребледня, щом разбра високия чин на Джо. — Ние… ъъъ… много съжаляваме за безпокойството, сър. Пожелаваме ви приятна вечер, сър. Приятна вечер.
Припряно му върнаха документа и побързаха да се качат в колата си.
— Ох — отдъхна си Пени, видимо объркана от промяната в поведението им. — Хайде да се приберем вътре, Джо. Навън е адски студено.
Той нямаше търпение да влезе в топлата, уютна къща на жената, която не бе правила секс от пет години. Не, не трябваше дори да си помисля за това. Но дали умишлено се бе въздържала през цялото време, или бе стигнала до момент, в който повече нямаше нужда?
Пени затвори вратата зад тях и се отдръпна, за да хвърли към Джо изпитателен поглед. Офелия беше изчезнала като с магия.
— Пак си пил — обвини го тя. — И си стоял на студа толкова дълго, че бузите ти са изпръхнали. Това е просто ужасно за изгарянията ти. Как очакваш, че ще заздравеят?
Проклет да е, ако не обичаше да му се кара! Като пристъпи бързо напред, той я дръпна в обятията си и я прегърна, търсейки топлина и успокоение. Когато главата му се замая от нейния напомнящ роза аромат, усети, че стресът го напуска.
— Добре ли си? — попита тя, като повдигна лице и го изгледа загрижено. — Джо?
— Сега съм по-добре — отвърна той.
— Ела в хола — подкани го тя. — Запалила съм огън.
Той обичаше огньове, особено на открито, в пустинята, под небе с блещукащи звезди. Приклекна до камината и протегна ръцете си над огъня, но загуби равновесие, залитна и се оказа седнал на пода. Пламъците го омагьосваха и му помагаха да се отърси от съмненията, с които се бореше, откакто му се бяха обадили за новото назначение.
— Изпий това — нареди Пени, като се появи отново с две порцеланови чаши.
Подаде му едната и се отпусна до него.
Беше ароматен горещ чай. Докато го духаше, за да изстине, Джо разгледа по-отблизо памучната й нощница и синия хавлиен халат.
— Щяла си да лягаш — забеляза той.
— И без това нямаше да мога да заспя.
Имаше нещо в гласа й.
— Защо не? Какво става?
— Ерик е мъртъв.
Мъжът я изгледа изумен.
— Мъртъв? Как е умрял?
— Бил е прострелян в главата. Трябвало е да изглежда като самоубийство, но колата му е била отбита от пътя и на мястото са открити и други стъпки.
Косъмчетата по тила му настръхнаха. С други думи убийство.
— Терористът, който е купил рицина — предположи замислено.
— Най-вероятно — съгласи се тя.
— Затова полицаите са навън пред къщата ти. За да те пазят.
Господи. Той прокара ръка през косата си, после потърси по лицето й страха, който би трябвало да изпитва.
Ето го, в колебливата усмивка, която му отправи. Искаше му се да я прегърне заради това, че е толкова смела.
— И така, защо се бе затичал към вратата ми посред нощ? — попита Пени, повдигайки брадичката си.
Отне му секунда да си припомни.
— А, да. Днес получих ново назначение.
Очите й се отвориха широко.
— За къде? — ахна тя.
— Недалеч оттук. Ще поема командването на Дванадесети отряд.
Стори му се, че жената въздъхна с облекчение. Но после го погледна с онзи поглед, който го караше да се чувства прозрачен.
— И това те накара да се напиеш тази вечер? — изрече обвинително. — Защо, не се ли радваш, че ще се върнеш на работа?
Той сведе поглед към огъня.
— Отговорността е голяма — отвърна уклончиво.
Тя го чакаше да продължи. Мълчанието й се обви около него, давайки му време да изрече на глас онова, което бе чувствал целия следобед след обаждането на командващия.