— Недей. Харесва ми да те гледам.
Тя изтърси първата мисъл, която се мерна в главата й:
— Има ли ти нещо? — попита, поглеждайки многозначително надолу.
Вини се усмихна кисело.
— Не.
— Тогава защо не…
Отдръпна се леко и усети как раздразнението се надига у нея като гейзер.
— Забравих да взема презерватив — обясни той и се изправи.
О!
— Трябваше да ми кажеш — изплака тя. — Аз щях да донеса.
Вини просто я погледна, но тя се почувства уязвима, задето му бе позволила да разбере, че иска единствено да защити себе си, докато се забавлява.
— Мога… да ти върна услугата, ако искаш — предложи тя, хвърляйки друг поглед надолу.
Ако не можеше да извади коня извън портата, как въобще някога щеше да го включи в надбягванията?
— Всичко е наред.
Тя приглади полата си объркана и неразбираща. Нима не я желаеше? Защо отказа облекчението, което му бе предложила?
— Когато си готова да споделиш с мен живота си, сърцето си, мислите си, всичко, мила моя — каза той, посягайки да помилва бузата и зърната на гърдите й, — тогава и аз ще бъда готов да ти дам това, от което наистина се нуждаеш. Можеш да започнеш, като ми обясниш защо трябваше да се срещнем в уличката по-рано днес.
Лия ахна пред този ултиматум.
— Мислиш, че ще ме принудиш да започна сериозна връзка с теб?
Приседна по-изправена, опитвайки се да закопчее корсажа си.
— Приеми го като насърчение, не като принуда. Никой не те насилва да правиш секс — изтъкна младежът спокойно.
Младата жена беше бясна.
— Това е нелепо — сопна се тя. — Нямам намерение да „излизам“ с теб, все едно сме ученици или нещо такова. Просто искам да се забавляваме, да правим малко секс и после всеки да поеме по своя път. Така или иначе всичко ще свърши по този начин.
— Мислиш ли? — попита я тихо и никой не би могъл да се досети, че под привидното спокойствие у него се надига ярост.
— О, няма ли да пораснеш! — тя сграбчи якето си от перваза и пъхна ръце в ръкавите. — Какво си мислиш, че ще се случи, след като се срещаме известно време? Аз ще ти омръзна или ти ще ми омръзнеш. Нито един от двама ни не е готов за продължително обвързване, така че защо да усложняваме нещата.
Той се наведе над нея и Лия си припомни за сериозната му и опасна подготовка.
— Нещата вече са сложни — каза й с мек, но напрегнат глас. — Не искам просто да те чукам, Офелия. — Той остави грубата дума да виси между тях за един кратък миг. — Искам да живея в съзнанието ти, в сърцето ти. Искам да усещам това, което ти усещаш, и да чувствам това, което ти чувстваш. И няма да се съглася на нищо по-малко от това.
По средата на неговия ултиматум Лия забрави как се диша. Стори й се, че потъва в себе си, че се опитва да се добере до повърхността и отчаяно се бори за глътка кислород.
— Не мога — задави се тя, задушавайки се от страх, че ще загуби.
Светлината в очите на Вини бавно угасна.
— Не можеш — повтори той.
— Не — потвърди Лия, но този път не толкова уверено.
Можеше да усети как той се отдръпва, отнасяйки топлината и страстта със себе си.
Вини се изправи и сведе поглед към нея. Бръчките, които обточваха устата му, го правеха да изглежда по-възрастен от двайсетте му години.
— Време е да тръгваме — съобщи й спокойно.
Лия се почувства скована. Изправи се бавно и закопча якето си до горе. Сърцето й сякаш бе заседнало в гърлото като хапче, което не може да преглътне.
Сега се чувстваше евтина. Евтина и жестока заради това, че го беше използвала. Но какво очакваше той? Тя не бе наивна романтичка като него. Не вярваше, че спонтанната любов е способна да продължава дълго.
Напомняйки си, че е по-възрастна, и затова е взела контрол над ситуацията, Лия се отправи към стълбището. Беше получила това, което искаше. Е, не съвсем, наистина. Издаващото я тяло настояваше за истинското усещане, но тя никога нямаше да разкрие това на Вини.
— Чакай — каза той, промъквайки се покрай нея. — Сложи другата си ръка на рамото ми.
Искаше да му откаже, но стъпалата бяха прекалено коварни, за да се спусне по тях на токчета.
Дори това леко докосване я изпълни с угризения.
Забрави го, заповяда си строго. Всичко, което беше повече от забавление с младия тюлен, щеше да доведе до сърдечни терзания. За краткия си живот бе изстрадала прекалено много, за да не иска да се чувства никога повече по този начин.
— Е, здравей.
Пени вдигна поглед от програмата, която четеше, за да види Хана Линдстром да се извисява над нея във виолетов костюм.
— О, здрасти — отвърна тя, радвайки се да види познато лице на церемонията за назначението на Джо.