Офелия трябваше да отиде на работа и не можа да дойде.
— Седи ли някой тук?
— Не, моля, присъедини се към мен. Бях забравила, че съпругът ти е от Дванадесети отряд. Кой точно е той?
— Всъщност в момента не е тук — призна Хана, заемайки мястото до нея. — Той и още двама са по работа в Югоизточна Азия. Аз обаче дойдох да го представлявам.
— Колко време ще отсъства? — попита Пени, възхищавайки се на лекотата, с която Хана приема опасната работа на съпруга си.
— Около месец.
Тя притихна, тъй като стана ясно, че церемонията започва.
Знаменосците маршируваха по малката сцена, издигната пред тях, и подредиха знамената в поставките им. Джо бе в компанията на други двама мъже — оттеглящия се командир и адмирала на базата.
Адмирал Йохансон се приближи към микрофона, за да държи реч пред гостите.
— Семейства, приятели, гости и членове на Дванадесети отряд на тюлените, добре дошли.
Церемонията бе класическа. Пени, заедно с другите гости, седеше пред сцената, обградена от по-старшите членове на Дванадесети отряд от едната страна и офицерите от другата. В задната част на стаята повече от двадесет младши служещи стояха рамо до рамо, облечени в служебните си униформи.
Докато адмирал Йохансон се впускаше в речта си, възхваляваща постиженията на оттеглящия се командир, Пени улови погледа на Джо. Той се бе подстригал предишния ден. Късата коса му придаваше по-сурово изражение, което се подсилваше от сериозното му, безстрастно поведение. Това не беше съседът плейбой, когото познаваше от години. Биографията му, отпечатана на задната страна на програмата, бе повишила уважението й към него неимоверно много. Той беше не само висш офицер от Специалните сили, но и почетен възпитаник на Военната академия, клас 180.
Пени ни най-малко не се съмняваше, че Джо е заслужил правото да води този отряд от командоси. Самата тя се гордееше достатъчно със служебната си униформа.
Докато оттеглящият се командир си проправяше път към подиума, Пени си спомни какво й бе казал Джо за здравето му и бързо отправи към Бог гореща молитва за него. Той направи кратко и скромно изказване. Изрази увереност, че хората му ще попаднат във възможно най-добрите ръце.
Пени забеляза как Джо слуша със стаен дъх. Тя знаеше, че под стоическото му изражение споменът за трагедията в Афганистан все още е пресен.
Но когато се присъедини към адмирала и оттеглящия се командир на подиума, видът му беше безупречен. За минути товарът на отговорността бе предаден от единия мъж на другия и събитието бе подкрепено с ръкостискане и двустранен салют.
Когато Джо се обърна към събралите се, Пени стисна ръце в скута си. Думите, прошепнати от едно младо момиче, пронизаха слуха й:
— Какво е станало с лицето му?
— Шшшт — накара я да млъкне майка й. — Катастрофа.
Пени почти разтърси глава. Дали не бе направила на Джо лоша услуга, пускайки този слух? Той заслужаваше признание и уважение за това, че бе преживял онзи ужас.
— Винаги съм вярвал — започна новият командир, оглеждайки мрачно присъстващите, — че действията са по-красноречиви от думите. — Пени го познаваше твърде добре, за да знае, че докато говори, с усилие потиска надигащите се у него бурни емоции. Той приключи твърдо и решително: — Така че няма да губя времето ви в приказки. Просто ме последвайте!
Младата жена можеше да усети по напрегнатата тишина на мъжете около нея, че думите му са постигнали желаното въздействие.
— Ура! — извика той и стаята прокънтя от разтърсващия възглас на всички тюлени в нея.
Пени се усмихна. Джо притежаваше вродена харизма. Нямаше да е нужно дълго време, преди хората му да започнат да го следват безрезервно.
Командир Гудуин изведе Джо от сцената за предстоящото му представяне и той официално се запозна с мъжете, които вече бе срещал при не толкова официални обстоятелства. Гостите бяха поканени да станат и да се възползват от тортата и пунша.
— По-добре да се връщам в офиса — заяви Хана, пресягайки се за куфарчето си, и прибави с огорчение: — Съжалявам, че все още нямаме напредък по твоя случай.
— Колко време още полицията ще охранява къщата ни? — поиска да разбере Пени.
— Не дълго — призна агентът. — Аз обаче работя в нова насока. Ако Ерик е продал рицина, за да плати лечението на жена си, тогава е възможно парите да са отишли направо в някоя болница или в сметката на лекаря, без въобще той да се е докосвал до тях.
— Това е страхотна догадка — отвърна Пени.
— Така мисля, но е по-трудно, отколкото изглежда. Соня Томлинсън е лекувана от поне дузина различни доктори, някои от които са се преместили през изминалите пет години. Ще ти се обадя на минутата щом разбера нещо ново. И ти не се колебай да ми звъниш по всяко време — добави тя и си тръгна.