Пени се разходи до купата с пунш, където си наля пълна пластмасова чаша. Любуваше се на огромния поднос с торта, но тъй като бе обядвала малко преди това, устоя на изкушението да си вземе парче и излезе на балкона.
Церемонията за назначението бе в офицерския клуб в Дам Нек, сграда близо до плажа. Вятърът бе бръснещ и студен, но слънцето предпазваше младата жена от премръзване.
Хладният дъх на морето я обгърна, когато стигна до парапета на балкона. Прибраната й в стегнат кок коса се разпиля върху раменете. Променливият океан се блъскаше и подскачаше оттатък дюните. Той не успя да й предложи утешението, което търсеше.
Усещайки нечий настойчив поглед, тя се обърна с надеждата, че Джо я е последвал. Ала установи, че този, който я наблюдава, е един от старшите офицери, който бе стоял от лявата й страна по време на церемонията. Докато я заобикаляше, той я прониза със светлите си очи. Учудващо, но униформената шапка, нахлупена върху тъмната му коса, оставаше на главата му въпреки вятъра.
Тя му се усмихна леко и отмести очи.
Мъжът застана на няколко сантиметра от нея.
— Плувате ли? — попита непринудено. Въпросът бе зададен с дрезгав глас, в който се прокрадваше странен акцент.
— Разбира се — отвърна и го изгледа с любопитство.
Офицерът не се представи. Но името и рангът му бяха лесно забележими: „Макгуайър, старши офицер“. Военни отличия се бореха за място над левия джоб на гърдите му. Той изглеждаше с около десет години по-възрастен, отколкото беше всъщност, с красиво закалено лице, черни мустаци и очи с толкова блед оттенък, че изглеждаха почти безцветни.
Тези странни очи не се отделяха от фигурата й. Пени изпита неприятното чувство, че може да види всичко направо през ленената й униформа.
— На жените им е по-лесно да се държат над водата, отколкото на мъжете — заяви той.
— Това е, защото имат повече телесни мазнини — обясни тя.
— Именно.
Блясъкът в очите му ясно показа, че оценява разликата. Трепет разтърси тялото й. Защо Джо никога не я гледаше по този начин?
— Погледни ето там — подкани я непознатият и посочи към океана. — Виждаш ли този воден стълб, който изглежда като пясъчен? Там вълните са по-ниски.
Следейки траекторията на пръста му, тя кимна.
— Виждам — каза и мислено определи разговора за доста странен.
— Това е мъртво вълнение — отново я прободе с онзи поглед. — В миг плуваш близо до брега, а в следващия си повлечен навътре в морето.
Нещо в начина, по който изрече това, я накара да изтръпне. Разбира се, беше средата на ноември и времето бе много далеч от тропическото.
— Знаеш ли какво да правиш, когато това се случи? — запита мъжът.
Не говореха ли те за нещо повече от мъртвото вълнение? Ако бе така, тя нямаше никаква представа накъде бие.
— Ами, трябва да остана спокойна — предположи, разравяйки „архивите“ в паметта си, — и да плувам успоредно на брега.
Той не се усмихна, но тя остана с впечатлението, че й се присмива.
— Ами ако не си достатъчно силна, за да превъзмогнеш привличането на океана?
Погледът му бе омагьосващ.
— Не знам — призна жената, — по принцип не плувам много в океана.
— Страх те е от акули?
— Не е задължително. Не обичам да ми влиза пясък в банския.
Погледът му трепна надолу. Този път се усмихна, макар и едва забележимо.
— Името ми е Соломон — представи се най-сетне.
— Аз съм Пени — тя му подаде ръка, за да прикрие объркването си.
Неговата се появи бавно и погълна нейната изцяло. Колената й омекнаха.
Боже, той бе толкова емоционален, а в същото време ръката му бе твърда и силна и с това, че не я оставяше на мира, ясно показваше, че беше твърдо решен да привлече вниманието й. Този тук не беше Джо, но беше мъж — очевидно свободен, добре изглеждащ и заинтригуван от нея.
А тя можеше да се възползва от малко мъжко внимание, за да се предпази от това да бъде изцяло обсебена от привлекателния си съсед.
— Ако водата не беше толкова студена, щях да ви заведа да поплуваме още сега — каза Соломон и прекара палеца си по дланта й.
С неуверен смях, Пени дръпна ръката си, за да я освободи. Този човек определено прекаляваше.
За свое облекчение, чу вратата да се отваря със скърцане. Обърна се и видя Джо да се приближава към тях с безизразно лице.
Соломон изпъна ръце до тялото си.
— Сър — каза той, отдавайки чест на по-висшия по ранг.
Другият го изгледа сурово.
— Старши офицер — погледът му се плъзна към Пени, задържайки се достатъчно дълго, за да забележи подсиления й цвят. После попита: — Взе ли си от тортата?