Представи си го как скача с парашут в пустиня, из която пъплят въстаници, или в джунгла, пълна с наркомани, и се вкопчи в него още по-силно.
— Колко време имаш още? — попита, решена да сграбчи щастието, докато все още има тази възможност.
— Тази вечер? — забеляза, че той поглежда часовника си. — Около час.
Лия се отдръпна достатъчно, за да го погледне в тъмнината.
— Ела вкъщи с мен — помоли го тя.
Отчаянието й се смеси с нетърпение.
Младият мъж стоеше напълно неподвижен, търсейки лицето й на лунната светлина.
— Първо трябва да ми обещаеш нещо — заяви той.
Докато усещаше силната му възбуда, беше готова да му обещае всичко.
— Какво?
— Кажи ми, че ще бъдеш моя, когато се върна.
Думите се спуснаха върху нея като примка, спирайки притока й на въздух. Но нуждата й да получи малко радост преди заминаването му бе твърде силна.
— Вече съм твоя.
Докато изричаше тези думи, тя осъзна леко шокирана, че са истина. Беше пристрастена към него — към топлината и смеха, които той й предлагаше. Нищо чудно, че се бе чувствала нещастна без него.
Тогава той я целуна с цялата спираща дъха страст, която се бе запечатала в спомените й. Тя осъзна, че това е искала през цялото време — отново да обича истински, без да пази нищо за себе си. По начина, по който бе обичала баща си — отдавайки се изцяло.
— Хайде — той се усмихна ослепително и двамата се затичаха към къщата на Пени.
Лия се сети твърде късно, че пазачите й винаги бдяха, готови всеки момент да ги предпазят от натрапници. Така че двамата с Вини бяха пронизани от ослепителния лъч на прожектора, който се насочи към тях от отсрещната страна на улицата.
— Исусе! — извика стреснато младият мъж.
— Просто не им обръщай внимание — посъветва го тя и се затичаха към вратата като бегълци от затвора.
— Това са полицаите, от които се измъкна миналия ден, нали? — предположи той.
— Ще ти обясня друг път — обеща Лия.
Тази вечер нямаше да говорят за неприятностите й. Имаше по-хубави неща, с които можеше да държи устата си заета, и само един час, за да ги осъществи.
— Какво правиш?
С виновно изражение, Пени вдигна поглед от дъската за рязане. Тя не бе чула някой да се доближава до кухнята, но ето че там стоеше Джо, любезният домакин, в риза с цвят на шампанско и с бутилка бира в ръка. Той не я избягваше, а просто бе зает да представи последния пристигнал гост, новия действащ офицер лейтенант Гейб Рено.
— Просто допълвам чинията със сиренето. Почти беше свършило.
Мъжът остави бутилката.
— Не те поканих, за да играеш ролята на домакиня — смъмри я той. — Хайде, дай ми ножа. Аз ще го нарежа.
Опасявайки се, че бе прекрачила границата, Пени му подаде ножа без възражения.
— Съжалявам.
Джо й отправи развеселен поглед.
— Защо не дойдеш горе и не поиграеш билярд с нас? — предложи той.
Вече я бе представил на приятелите си — четири момчета от Трети отряд и точно както бе очаквала, те я бяха удостоили с незначителен разговор, но нито един от тях не я намери за интересна. Лейтенант Рено я бе наблюдавал с равнодушните си златистозелени очи, заради които имаше вид на котарак. Но докато въртеше златната гривна на лявата си ръка, той изглеждаше заинтригуван.
— Мислех си да пробвам джакузито — призна тя.
Освен мъжете гости на Джо, в стаята за игри на горния етаж имаше и жени, включително една, с която бе имал по-продължителна връзка. Леели беше всичко, което Пени не беше — висока, жизнена и надарена с голям бюст. Пени не се чувстваше особено щастлива, докато я наблюдаваше как се умилква на съседа й.
Ако зависеше от нея, би предпочела да влезе в джакузито сама или да се прибере у дома. Само че колата на Вини бе паркирана отвън, а Лия не бе дошла на купона, което означаваше, че двамата най-вероятно си правеха собствено парти у тях. Всички се забавляваха, освен нея. Вече бе започнало да й писва.
— Донесе ли си банския? — попита я Джо.
— Какво, не мога ли да вляза гола? — саркастично подметна тя с необичайна острота в тона.
Това го накара да я погледне. Тръпки преминаха по тялото й, докато той преценяваше фигурата й под воднистосинята плътно прилепнала рокля, която бе облякла тази вечер. Лия й бе предложила сутиен с подплънки. Задържалият се поглед на Джо й подсказа, че е забелязал, при което страните й пламнаха от смущение.
— Ще поемеш голям риск, ако влезеш гола — предупреди я с мек глас.
Устата й пресъхна. Притеснена от коментара, тя се обърна, за да си налее втора маргарита. Дали говореше сериозно? Не, не можеше да бъде. Беше си довел Лесли, за да го забавлява.