Ако Джо не искаше да й даде това, то Соломон очевидно нямаше нищо против.
За щастие той изплува, за да си вземе въздух, порейки тихо бълбукащите на повърхността мехурчета, което я накара да се чувства по-скоро като негова плячка, отколкото като бъдеща любовница.
— Предполагаше се, че можеш да дишаш под вода — учуди се тя с глас, който й прозвуча прекалено тънък и висок.
— Аз мамех — призна Соломон. — Засмуквах въздух от въздушните тръбички.
Придвижваше се все по-близо, по-близо, по-близо. Неспособна да устои на силата на втренчения му поглед, Пени затвори очи и се предаде на целувката му.
О, боже. Това бе по-скоро нахлуване, отколкото целувка. Той сложи устните си върху нейните и проникна навътре с желание да я завладее, лишавайки я от уединението й.
Задъхана от удивление, тя се вкопчи здраво в него. Рамената му сякаш бяха направени за това. Чудеше се как може да се чувства в пълна безопасност и толкова уязвима в същото време.
Той я придърпа към центъра на джакузито и я принуди да се пусне от ръба. Сега нямаше за какво да се хване, освен за едрото му тяло. Като гигантски октопод, той обви ръце около нея. Заливащите я усещания бяха объркани, но опияняващи. Той ощипа зърната й и тя изстена от искрите, избухнали вътре в нея. Бедрата му потръпнаха. Тя можеше да усети близостта на члена му без дори да го беше докоснала. Това едновременно я изплаши и очарова.
Движение край прозореца привлече погледа й. Задъхвайки се смутено, Пени разбра, че Джо ги наблюдава. Съжаление и безразсъдство се сблъскаха в нея, а това беше опияняваща комбинация, като се имаше предвид алкохолът, който бе изпила по-рано.
Несигурна и без желание да поставя под въпрос мотивите си, тя леко се повдигна над водата, точно колкото да сложи гърдите си на нивото на устата на Соломон. Той захапа втвърденото зърно през плата на банския й точно както бе очаквала да направи.
Джо внезапно се обърна с гръб към стъклото.
Пронизана от съжаление, Пени осъзна, че това, от което наистина има нужда, бе да я спасят, преди да е станало прекалено късно.
Петнадесета глава
— Купонът свърши — заяви Джо на бившия си колега Тод Хадли. — Помогни ми да разкарам всички от къщата.
Тод му изпрати невярващ поглед.
— Ти шегуваш ли се?
— Не — увери го домакинът.
Белегът на бузата му причиняваше пареща болка. Лицето му гореше. В него се надигаше ярост.
Розовите очила на пиянството паднаха от очите на Тод.
— Какво става? — попита той.
— Лично е — каза Джо, който нямаше ни най-малка представа защо е толкова вбесен.
Пени се забавляваше в джакузито с един от старшите му офицери. И какво от това? Голяма работа. Той сам я бе запознал с четири или пет момчета тази вечер.
Но кръвното му се бе вдигнало.
— Искам всички да са си тръгнали до две минути. Защото от това, което бе видял, Пени щеше да бъде изядена жива след пет. Той не искаше никой да става свидетел на една евентуално грозна сцена между него и новия му най-старши по чин подчинен.
Тод посочи към Лесли, която излагаше на показ най-доброто от себе си, докато се правеше, че играе билярд.
— Ами тя?
— Всички — повтори Джо.
За щастие новият му заместник, лейтенант Рено, си бе тръгнал преди половин час, иначе щеше да помисли началника си за луд.
— Както кажеш, човече — съгласи се Тод с дълбоко загрижен поглед. — Но ми дължиш обяснение. Слушайте, приятели — подвикна той високо, за да го чуят въпреки музиката. — Купонът се мести в моята къща. Шефът получи съобщение от службата. Трябва да отиде на работа.
Идеално, помисли си Джо, благодарен за способността на Тод да мобилизира и насочва хората.
— Благодаря ви, че дойдохте — каза той, отстъпвайки назад към стълбите. — Трябва да се преобличам и да тръгвам.
— Да вървим — дочу Тод да подканя гостите.
— Джо, чакай! — извика Лесли.
Като спря на най-долното стъпало, Джо наблюдаваше как гърдите й подскачат, докато бърза да го настигне. Без да крие дълбокото си разочарование, тя сграбчи яката му и се намуси.
Мъжът измърмори някакво клише за успеха и отговорностите. Отбягвайки целувката й, я прегърна набързо и се оттегли в спалнята си, където започна да крачи напред-назад в очакване хората да се разотидат.
„Пиян ли съм?“, чудеше се той, докато се опитваше да си спомни колко бири бе изпил. Само три. Значи не беше пиян. Не достатъчно, за да обясни желанието си да блъсне Макгуайър на земята — не че подобно нещо въобще бе възможно. Мъжът не бе висок колкото него, но имаше телосложение на бик и суров характер, което го правеше опасен противник.