Спря до прозореца. Перверзно любопитство надделя над него. Огъна щорите, за да погледне навън. Това, което видя, накара слепоочията му да запулсират. Ръцете на старши офицер Макгуайър бяха под водата. Тези на Пени се увиваха около раменете му. Очите й бяха затворени, тя хапеше долната си устна.
Щората подскочи обратно на мястото си. Джо стисна ръце, после ги отпусна. Запита се какво не бе наред с гледката, разкрила се пред погледа му, че трябваше да прогони гостите от къщата си. В момента чуваше как последните от тях си тръгват.
— Чисто е! — извика Тод и изчезна.
Джо преброи до двадесет. Търсейки дълбоко в себе си някакво подобие на спокойствие, напусна спалнята, насочи се право към задния вход, излезе на двора и затръшна силно вратата, за да издаде присъствието си.
Пени отскочи от раменете на Соломон като клоун от кутия. Старшият офицер обърна блещукащ поглед към него и забелязал суровото му изражение, се усмихна цинично.
— Всички си отидоха — съобщи домакинът, приближавайки се достатъчно, за да види оскъдното горнище на банския, което Пени се мъчеше да облече под водата. Лицето й бе също толкова яркорозово.
Джо натисна копчетата отстрани на джакузито, което накара въздушните струи да замлъкнат и светлината да угасне, за да й осигури малко закъсняло благоприличие. И все пак опънатите над главите им фенери продължаваха да осветяват разочарованото му лице. Погледът й непрекъснато сновеше от него към Соломон и обратно. Напрежението между двамата мъже осезаемо се усилваше.
— Време е да си вървиш — обърна се Джо към колегата си.
— Както кажете, сър — Соломон се изправи в джакузито като Посейдон, все още безсрамно възбуден.
Водата се стичаше по мощното му тяло, проблясвайки като реки от яшвак, докато той прекрачваше ръба. Пресегна се към хавлията и бързо се подсуши. През цялото време устата му остана разтегната в язвителна усмивка.
Той хвърли кърпата настрана и събра грижливо сгънатите си дрехи.
— Има ли изход отзад? — попита той.
— Да, има — увери го Джо, леко наклонил глава. — Натам.
— Лека нощ, сър. Госпожо.
— Лека нощ — промърмори Пени.
Очите й го проследиха, докато маршируваше към изхода през двора на Джо само по черните къси гащета, с които бе влязъл в джакузито.
Нито дума не бе произнесена, преди да се чуе изщракването на вратата.
Пени обърна глава.
— Не мога да повярвам, че беше толкова груб с него! — проплака тя, докато се изправяше.
Дори в полумрака Джо можеше да различи зърната й. „Дали бяха втвърдени от студа, или от милувките на старши началника?“, чудеше се той.
— Да правиш секс в джакузито ми, е невъзпитано — изрече обвинително.
Думите му я накараха да мълчи цели три секунди.
— И защо? — попита го дръзко. — Защото не го правеше ти?
— Какво, по дяволите, си мислеше? — продължи той, сякаш не беше чул думите й.
Хвърли й суха хавлия, докато тя излизаше от джакузито, но не и преди да огледа гладките й голи бедра. Соломон ги бе милвал, помисли си със съжаление.
— Не мога да повярвам, че ме поучаваш — изуми се Пени, мятайки кърпата на рамената си. — Това май е като поговорката „Присмял се хърбел на щърбел“.
Той сложи ръка върху белега на бузата си, който все още гореше.
— Престани, Пени. Толкова ли не можеш да разбереш, че този мъж просто иска да се възползва от теб за известно време? — сопна се той.
Жената се усмихна, погледна го, след това отметна глава и избухна в смях.
Разярен, Джо застана пред нея, скърцайки със зъби.
— Чудесно — прибави тя и смехът й внезапно секна. Отправи му яростен поглед. — Ти не ме искаш, но в същото време не позволяваш никой друг да ме има. Много ти благодаря.
Тя се запъти към душ кабината и затръшна вратата, заключвайки я умишлено. Светлината се включи, последвана от струите на душа. През отдушниците на тавана се издигна пара.
Какво ставаше, по дяволите? Не го ли бе обвинила току-що, че не я желае?
Слисан, Джо се замисли над думите й. Някога това може и да е било вярно, но сега, след като я бе опознал по-добре, разбира се, че я желаеше. Беше невероятна. Единствената причина, поради която не бе измъкнал нещо повече от целувка миналата вечер, беше, че я уважаваше, при това очевидно повече, отколкото тя самата се уважаваше.
Той се приближи до вратата на душ кабината и почука.
— Какво? — извика Пени, очевидно все още разгневена.
— Кой, по дяволите, ти каза, че не те искам? — попита той.
— Не мога да те чуя — отвърна гласът й отвътре.