— Пени! — запротестира Джо.
— Зная, че не си от типа… мъж за една жена — прекъсна го тя и си даде сметка, че презервативът най-вероятно се бе скъсал. Нима не го беше грижа? — За мен това не е проблем. Искам винаги да сме откровени един с друг. Просто имах нужда… отново да се почувствам секси.
— Щастлив съм, че можах да ти помогна — каза той меко, но малко отчуждено. И тогава повдигна глава, ослушвайки се. — Като че ли някой звъни на вратата.
Пени изстена.
— Може би ще си тръгнат, ако не отвориш — предложи тя.
Още не бе готова да позволи на този момент да свърши.
— Добра идея — откликна Джо.
Погледът му се върна върху лицето й, преди да се наведе и да я целуне бавно и страстно. Можеше да усети как бърза да се върне обратно в нея.
Далечното звънене на вратата престана.
Пени тайно ликуваше. Джо изглеждаше като човек, който има намерение да повтори това, което бяха направили току-що, отново и отново.
— Стани за малко — предложи той със странна, едва забележима усмивка.
Тя така и не разбра какво точно е намислил, защото виковете на Лия заглушиха шума на течащата вода.
— По дяволите — изруга Пени, долавяйки отчаяние в гласа на сестра си.
Джо спря водата.
— Кажи й, че си вътре с мен — предложи той.
— Тук съм, Лия, до джакузито на Джо. Какво искаш? — не можа да се престраши да й каже, че Джо е с нея.
Мърморене и подсмърчане предшестваха тропота на стъпки из двора.
— Знаеш ли колко е часът? — попита Лия. — Дванадесет и половина. Няма ли да се прибираш?
— Струва ми се разстроена — прошепна Пени и взе кърпата, която Джо пъхна в ръцете й.
— Говори с нея — насърчи я той, докато разгъваше своята хавлия.
— Добре ли си, Офелия? — извика Пени, увивайки се, за да се стопли.
Студен въздух се прокрадваше през отворите в горната част на кабината.
— Не знам, аз… — тя внезапно млъкна с глухо ридание. — Просто съм объркана. Исках само да поговорим, но ти така и не се прибра.
Сестра й отправи към Джо измъчен поглед.
— Тя има нужда от теб — промълви той. — Отивай.
Пени сграбчи кърпата със съжаление. Отчаяно искаше да остане с любимия си мъж тази нощ и да осъществи всичките си фантазии.
— С Джо ли си там? — попита внезапно Лия с недоверчив тон.
— Веднага излизам — обеща Пени.
— Не, не, добре съм! Моля те — отстъпи бързо по-малката. — Остани. Не исках да ви прекъсвам.
С въздишка, Пени погледна отново Джо. Искаше й се да заплаче, защото моментът бе свършил и магията бе развалена.
— Тя има нужда от теб — повтори мъжът. — Няма проблеми. Знам къде да те намеря — допълни с вълча усмивка.
— Благодаря. Може ли да ми подадеш дрехите? — тя посочи към една лавица зад него.
— Разбира се. Не забравяй това — добави той, навеждайки се, за да вземе двете подгизнали парчета от бикините на Лия.
Пени ги остави настрана, после припряно намъкна сутиена и гащичките си, а след това и роклята.
— Трябва ли да ме гледаш? — попита стеснително.
Джо стоеше там, с хавлия около бедрата, без да обръща внимание на студа.
— Адреналинът ми се покачва — обясни той.
— Да, разбира се.
Никак не можеше да повярва, че двамата току-що бяха станали любовници. Бе пресметнала рисковете и бе решила да ги приеме единствено заради нуждата отново да се почувства секси и съблазнителна. Бе се оказала късметлийка, че Джо иска това да продължи. Дори ако всичко, което щеше да получи от него, бе лудорията в душ кабината, какво пък толкова. Нямаше да се опитва да го опитоми.
— Благодаря ти — каза, прегръщайки набързо влажното му тяло.
Преди думите да успеят да усложнят отскорошната си близост, взе мокрия бански и си тръгна.
— Връщай се при Джо — изстена Лия. — Аз съм добре. Въобще не трябваше да идвам да те търся.
— Няма — настоя Пени.
Бе заварила сестра си да лежи по корем на дивана. Плачеше с глас, заровила глава във възглавницата.
— Кажи ми какво не е наред. Виждам, че си разстроена.
Тя седна до Лия и изстиска водата от мократа си коса.
— Аз съм такава досадница — подсмръкна Лия.
— Ами, да, но все пак те обичам, миличка. Така или иначе нямах намерение да злоупотребявам с гостоприемството на Джо.
Не беше една от приятелките му. Във всеки случай не й се искаше да бъде определяна като такава. Лия се извърна и я погледна.
— Забавлявахте ли се? — попита тя.
Очите й бяха подути, гримът се бе разтекъл, роклята й бе намачкана.
— Да — отвърна Пени откровено. — А какво става с теб?
Брадичката на момичето потрепери.
— Вини се отби. Затова не се появих на партито.
— Знам, скъпа. Видях колата му.
— Бях се заклела пред себе си, че никога повече няма да го видя отново.