— Тримата лаборанти в Куонтико, които направиха теста.
— Ами ако изнесем това в пресата? — предложи федералният агент.
— И ще го направим, защото…
— Първо, за да знаят висшите офицери, че трябва да бъдат по-бдителни. Ами ако този се опитва да отрови някой друг в момента? Може да спасим нечий живот. Второ, има шанс някъде навън да се разхожда човек, който е наясно с нещо, което ние не знаем, като например какво е общото между четирите жертви.
Рейф я наблюдаваше замислено.
— Ще помисля върху това — обеща той.
— Добре — съгласи се Хана. — А сега да идем да хапнем.
Джо заобиколи бюрото, за да затвори леко вратата на офиса си.
Идваше му да я блъсне. Шумът, който го бе влудявал целия следобед, веднага утихна и той въздъхна с облекчение.
Да се поддържа политика на отворени врати, беше международно управленско решение, но то му докарваше главоболие. Бръмченето на гласовете, придружено от смеха в стаята за почивка или рева на старши офицер Макгуайър, го докарваха до лудост.
Той се върна на бюрото си и се строполи върху стола на колелца. Намери мястото, до което беше стигнал в наръчника, който разучаваше внимателно, но след като прочете един и същи ред три пъти, прие, че е загубил концентрация.
Рязко затвори книгата. Разтърка очите си, за да прогони паренето и болката. Щом ги затвори, си представи Пени така, както бе изглеждала с увити около него крака и отметната назад глава, отдадена на удоволствието. Разтърси го вълна от копнеж. Искаше я отново, и то не само физически. Не бе говорил с нея от дни. Липсваше му гласът й.
Погледна часовника си и се зачуди дали се е прибрала вече от работа.
Но му трябваше причина да й се обади.
Когато излизаше от дома си призори, бе забелязал, че полицаите, които трябваше да охраняват сестрите, ги няма. Можеше да я пита за това.
Стомахът му се сви, докато набираше външната линия. Минута по-късно мобилният й телефон звънеше, а сърцето му необяснимо препускаше.
— Ало?
Обля го вълна от задоволство.
— Здрасти, Джо е — каза той, колкото се може по-небрежно.
— О, здравей — звучеше озадачена.
— Прибра ли се вече от работа? — попита я.
— Не, в офиса съм и оправям документацията. На работа обикновено изключвам телефона си. Предполагам, че съм забравила.
— И аз съм още в офиса — каза той.
— Работиш прекалено много — отбеляза тя. — Много рядко виждам джипа ти на алеята.
Това означаваше ли, че го е търсила?
— Все още се опитвам да се ориентирам в обстановката — призна той.
— Е, как върви?
Мъжът изсумтя.
— Началникът ми е страхотен. Нали помниш, запозна се с лейтенант Рено на купона.
— О, да.
— Той ме научи на много неща. Но темпото е различно от това, на което съм свикнал — някак си по-бавно е. В същото време не ни достигат хора и останалите се мъчим да оправим цялата документация.
Тя измърмори нещо съчувствено.
— Как е старши офицер Макгуайър?
Усещане, подобно на ревност, се промъкна в душата му.
— Добре — отвърна кратко.
— Нали между вас двамата няма напрежение?
Джо се поколеба.
— Ние сме професионалисти — каза накрая. — Не можем да си позволим да смесваме работата е личния живот.
— Е, това е добре — обади се тя.
От двете страни на линията последва мълчание, докато Джо си припомни целта на обаждането си.
— Забелязах, че пазачите ви не бяха отпред тази сутрин.
— О, да, писна им да наблюдават къщата и да следят Офелия. Нищо не е станало, така че сега трябва да се оправяме както можем.
— Хана Линдстром зае ли това?
— Да, предполагам.
— Но убиецът на Ерик все още е на свобода — отбеляза Джо.
— Знам — съгласи се Пени. — Оставиха ни телефон, на който да се обадим, ако нещо се случи. Поне има напредък в друга посока. Нали си чул за военните, които в близките няколко години умряха един след друг без видими причини?
— Ами…
— Последният беше един от командващите Генералния щаб на армията — напомни му услужливо.
— Имаше нещо такова — сети се Джо.
— Миналия понеделник Хана ми каза, че са били отровени с рицин — обясни Пени развълнувано, — но по различни начини, за да не се установи причината. Тя мисли, че това е същият рицин, продаден от Ерик преди пет години.
— По дяволите — изпъшка Джо и тревогата му нарастваше всеки миг. — Очевидно жертвите са имали нещо общо. Имам предвид, освен начина, по който са били убити.
— Да, Хана все още не е разгадала тази връзка. Но работи с голяма клечка от управлението в Отдела по сигурността. Уверена съм, че рано или късно ще хванат тази откачалка.