Имаше моменти, когато наистина мразеше да бъде тюлен, и това беше един от тях.
По дяволите, той дори не взе колата си от машината за безалкохолно!
Бъз Ритър знаеше, че времето наближава. Той разчиташе на това и пресмяташе колко би могъл да спечели този път.
Мобилният му телефон започна да вибрира пет минути след емисията новини. Усмихна се самодоволно, щом разпозна номера.
— Ритър слуша — измърмори в слушалката.
— Видя ли новините по Десети канал?
— Да, гледах ги — отвърна Ритър.
Не беше ни най-малко притеснен. С убийството на Томлинсън бе премахнал последното слабо звено. Ако зависеше от него, това щеше да се случи още преди пет години.
Но човекът, който му се обаждаше, изглеждаше обзет от паника.
— Мислех, че имаш влияние в Бюрото. Сега ще ми кажеш, че не си знаел за това по-рано, нали? Те са открили връзката, по дяволите!
— Предполагам, че са я открили — съгласи се Ритър, сигурен, че в момента властите не знаеха почти нищо.
— Трябва да са се натъкнали на нещо.
— Като например? — осведоми се събеседникът му.
— Каза, че този технолог от лабораторията, когото си отстранил, не ти е казал кой знае какво. Искам отговор, по дяволите!
— Няма да е лесно — каза замислено Ритър, подготвяйки го за това, към което се стремеше. — Ще трябва да разпитам повече хора.
— Не ги наранявай — помоли гласът отсреща. — Тази репортерка каза, че аз съм убил двамата химици от лабораторията. Това не ми харесва, Ритър. Знаеш, че не ми харесва.
— Понякога няма друг начин — отвърна Бъз дръзко.
— Просто… разпитай хората! Намери отговорите, но ги остави живи, за бога. Колко може да струва това?
— Петдесет хиляди — подхвърли първото хрумнало му число Ритър.
— Господи — оплака се другият. — Да не мислиш, че съм червив с пари?
— Приемаш или се отказваш?
— Ако ме хванат — заплаши го събеседникът му, — ще направя всичко възможно и ти да потънеш с мен.
Ритър се усмихна.
— Едва ли — каза той и изпука ставите на пръстите си.
Неловкото мълчание свърши.
— Петдесет хиляди долара — съгласи се пораженчески гласът. — Ще ти ги изплатя както преди.
Джо се бе прибрал преди нея, както можеше да се съди по джипа, паркиран на алеята пред къщата му. Пени влезе вкъщи, нетърпелива да се приведе в спретнат вид, преди той да дойде. За свое удивление го намери да седи в хола й.
— Как влезе? — попита го озадачена и малко изненадана, че той би направил подобно нещо.
Мъжът я изгледа смръщено.
— Пени, задният вход беше отключен — каза й едновременно с неодобрение и загриженост.
— Сигурен ли си? — попита тя и отиде до вратата, за да провери. — О, да, наистина.
Джо се изправи. Носеше шарена блуза и обикновени каубойски ботуши. Сърцето й запрепуска лудо, щом се приближи до нея.
— Помислих, че някой може да е влязъл с взлом, но не виждам никакви следи от подобно нещо.
— Ти… провери ли горе? — попита тя, разсеяна от носещия се от него приятен аромат.
Бе успял да си вземе душ. Не беше честно.
— Не — призна той. — Но не съм чул нищо.
— Може би трябва да проверим все пак.
— Разбира се — отправи й подканваща усмивка и безпокойството й изчезна, щом си даде сметка, че няма да останат в гостната дори да хапнат.
— Искам първо да се преоблека и да пооправя грима си — примоли се Пени.
— И така изглеждаш добре.
— В тази стара униформа?
Младата жена се отскубна, надявайки се на известна преднина. Джо я подгони. Тя избухна в смях, докато тичаше безгрижно пред него. Никога досега не се бе чувствала така.
Един бърз поглед към кабинета я накара да спре на място. Тръгна в обратната посока и се приближи към отворената врата с изумление и нарастващ ужас. В стаята цареше пълна бъркотия, чекмеджетата бяха оставени отворени, а документи и папки бяха разхвърляни навсякъде.
— О, боже… — промърмори притеснено.
Джо постави ръце на раменете й и тя се отпусна върху гърдите му.
— Не мисля, че Офелия е направила това — каза замислено.
— Трябва да се обадим на Хана — съгласи се той.
Не останаха сами чак до десет часа вечерта. Къщата бе проверена за отпечатъци и евентуален материал за ДНК анализ. Но неканеният гост, който и да беше той, бе повече от добър крадец. Беше оставил след себе си много малко неща, които биха могли да подскажат самоличността му. Дали бе открил онова, което бе търсил, можеше само да се предполага.
Хана, която не знаеше, че щатската полиция е оттеглила охраната, се обади бясна на Макколи само за да чуе от него, че хората му имат прекалено много работа, за да се суетят около сестрите Прайс. Те биха могли да си наемат бодигардове.