Пени бе уверила агента на ФБР, че всичко ще бъде наред. Джо щеше да прекарва нощите у тях. Бе успяла да го съобщи, без да се изчерви дори когато Хана бе измърморила многозначително: „О, наистина ли?“
Но тогава Джо не беше там. Той бе отскочил до дома си, за да донесе полуавтоматична пушка МР5, която пъхна под леглото й. Въпреки че нямаше полицейска охрана, а в къщата й някой беше влизал с взлом, Пени никога през живота си не се бе чувствала по-сигурна.
Но когато излезе изпод душа, облечена в копринен комбинезон, и бе открила Джо сгушен върху дивана й без никаква дреха върху себе си, бе принудена да признае, че я обзема внезапно чувство на тревожност. Обграден от възглавници във формата на цветя, той я дръпна така безмилостно, мъжествено и силно, че за момент й се стори, че мечтата на лошото момиче у нея най-сетне се е сбъднала.
Той се усмихна иронично на облеклото й.
— Нека да позная. Офелия ти е дала това.
— Виж, не разваляй момента — предупреди го тя. — Аз съм начинаеща в съблазняването, така че ще трябва да потърпиш. — Отиде до бюрото си, за да запали свещите с аромат на рози — нещо, което се оказа почти невъзможно поради треперещите й пръсти.
Той седна, когато тя се доближи до леглото, и без предупреждение се хвърли върху нея.
Пени се намери легнала по гръб. Здравото му топло тяло я притискаше към чистите чаршафи.
— Не е нужно да ме съблазняваш — уведоми я с дрезгав глас. — Мислите за теб ме обсебват вече цяла седмица. Тази вечер — добави със странен блясък в тъмнозелените си очи — е време да получа своето.
Разтърсиха я горещи тръпки. Магнетичното му влияние върху нея беше много силно — можеше да го усети дълбоко в себе си. Но той е просто обсебен, напомни си тя, а това е временно.
Дъхът му бе топъл и сладък. Той целуваше бузите, брадичката, носа и най-сетне устните й с бавни вълнообразни движения на езика, които продължаваха и продължаваха, като караха сърцето й да препуска, загрявайки я отвътре навън, така че се топеше като свещите върху бюрото.
Той й се наслаждаваше, караше я да се чувства специална, неповторима, единствената жена на света. Половин час по-късно се усмихна с хищническо задоволство, докато тя стенеше, мяташе се, дишаше тежко и блещукаше от бликналата от страстта пот.
— Джо! — проплака тя, хващайки главата му с ръце, за да го спре, след като бе успял да я накара да стигне до ръба на удоволствието за пореден път. — Моля те!
— Какво? — попита мъжът. — Връщам ти за всички онези приятни масажи. Трябваше да лежа там твърд като скала, без да издавам звук. А ти можеш да крещиш, ако искаш. Това не е никак справедливо.
Пени се изсмя. Джо бе превърнал леглото й в игрище.
— Не можеш да ме накараш да крещя — подигра му се тя. — Не съм такова момиче.
— О, така ли? — това бе цялото предупреждение, което получи, преди да я хване с ръка през кръста, да я обърне по корем, и да влезе в нея с едно-единствено движение.
Тя изкрещя.
— Надявам се, че не те заболя — каза й, мигом обзет от разкаяние.
— О, не — успокои го жената. — И да не си посмял да спреш.
Той не спря. Започна и продължи, докато не я накара да извика още няколко пъти.
Защо не? Бяха само двамата. Джо беше в леглото й и правеше всичко, което си бе представяла в продължение на толкова много самотни нощи. Само че истинският Джо от плът и кръв беше дори по-изобретателен, отколкото мъжът от фантазиите й.
Бе невероятен. Нищо чудно, че жените са тълпяха при него.
Най-сетне двамата лежаха лице в лице, с преплетени тела, а Джо все още не беше приключил. Пени бе замечтана, задоволена, изтощена, но решена това да продължи цяла вечер. Той повдигна устните си от врата й и я погледна с притворени очи.
— Ей — каза, като отметна кичур влажна коса от бузите й.
— Какво „ей“? — промърмори тя.
— Искам да си останем приятели — продължи с дрезгав глас. — Завинаги.
След като това приключи. Макар да не изрече думите, й се стори, че ги чу. И примигна, усетила как реалността измества щастието й.
— Не искам да те нараня, Пени — продължи мъжът.
Изглеждаше разкаян за нещо, което все още не беше направил.
— Няма проблеми, Джо. Започнах това с ясна представа — увери го тя.
Но сърцето й все още беше свито. Самата мисъл, че може да бъде с друга жена, я разкъсваше емоционално.
Джо въздъхна и долепи чело до нейното.
— Виж, аз съм егоист — повтори той, връщайки се отново към разговора, който бяха водили преди седмици. — Дори когато това приключи, ще искам да те запазя за себе си.
Сърцето й подскочи странно. Това звучеше почти като моногамия; но разбира се, едва ли бе имал това предвид. За щастие Пени бе реалист. Да очаква Джо да се превърне за една вечер от желан мъж във верен любовник, беше просто изключително наивно. Ако да бъде приятелка на Джо, беше всичко, на което можеше да разчита в дългосрочен план, така да е. Дори това бе повече от всичко, което някога бе очаквала.