— Какво, по дяволите! — напълно объркан, Бъз дишаше тежко.
Той изчака някой да избяга, но вместо това вратата, която бе най-близо до него, се отвори и жена на средна възраст подаде глава навън.
— Офелия! — извика тя, притискайки устата си с ръка.
Сухо листо прошумоля под лакътя на Бъз и жената обърна глава.
— Кой е там?
Тъй като той не отговори, тя се отдръпна и затръшна вратата. Мъжът я чу да тича през апартамента, без съмнение право към телефона.
Проклятие, кипна Бъз и се измъкна от прикритието си. Нямаше да хване Офелия Прайс още сега. А рискът да се навърта наоколо с надеждата да я пипне по-късно същата вечер беше прекалено голям. Има различни пътища към целта, успокои се той. Беше много вероятно другата Прайс да има отговорите, които ги интересуват. Стига да получеше парите си, какво значение имаше откъде е взел информацията.
Лия спеше с тапи в ушите. Дори ромоленето на фонтана до стената й не издаваше достатъчно приятен шум, който да заглуши виковете и тропането, които неминуемо бяха част от живота в апартамент. Бе забравила колко досадно е това. Престоят у Пени я бе разглезил.
По някаква ирония недостатъкът при ползването на тапи за уши беше, че не можеш да чуеш нищо, и това я изнервяше, тъй като убиецът на Ерик беше на свобода. Но една работеща жена трябваше да вземе необходимата доза сън за красотата си, така че си купи пистолет от една заложна къща, за да го използва като презастраховка, преди да избере спасителния номер 911.
Тази вечер нещо я разбуди от дълбокия сън. „Но какво беше то?“, учуди се тя и вдигна глава от възглавницата, за да отвори сънените си очи.
С нетърпеливо мърморене, извади восъчната тапа от едното си ухо и се заслуша.
Ето какво било. Странен шум в апартамента й!
Обзета от страх, тя промуши ръка между близките възглавници и стисна пистолета „Колт Командър“, с който бе взела ценни уроци по стрелба. Като насочи дулото към вратата, тя се понадигна в леглото, внезапно обхваната от неувереност. Сърцето й биеше до пръсване.
Замиращият пламък на ароматна свещ хвърляше зловещи сенки върху четирите стени на стаята. Шумът не се чу отново, но инстинктите й подсказваха, че някой се приближава към открехнатата врата. С треперещи пръсти, тя дръпна предпазителя.
Може би трябваше да остане при Пени все пак.
Лекото изскърцване на пантите предизвика внезапен прилив на ужас, от който кожата й настръхна. Вратата зейна отворена и на прага се открои силует на мъж с черна коса и широки рамене.
Лия затвори очи и натисна спусъка.
Бум!
— По дяволите! — изсумтя непознатият, преди да залегне на пода, за да се прикрие.
В първия изпълнен с шок момент тя не можа да повярва, че бе стреляла по човека, когото обичаше.
— Вини! — изпищя, хвърли пистолета настрана и се спусна към краката на леглото си.
Откри го с притиснато в килима лице и с ръце над главата. Щом чу името си, мъжът я погледна. Дори в тъмнината тя можеше да прочете недоумението в очите му.
— Да не си полудяла, дявол да те вземе? — изкрещя той.
Тя се сви от яростта в гласа му.
— Мислих, че си някъде другаде. Улучих ли те?
— Не — Вини се надигна на колене и запълзя към леглото. Лия се дръпна назад. — Изсвистя покрай ухото ми — изръмжа той, докато прескачаше таблата в долния край на спалнята. — Защо не отвори, когато почуках на вратата? Боях се, че ще те намеря мъртва. Господи! Ти се опита да ме убиеш!
Лия лежеше по гръб, а Вини се бе надвесил над нея, суров и ядосан.
— Ти си последният човек на света, когото бих искала да убия — запротестира тя. — Бях с тапи в ушите, не съм те чула да чукаш.
— Значи си глуха и притежаваш пистолет!
— Виж, не знаеш какво става…
— Всъщност знам — поправи я той. — Идвам от сестра ти, с която проведохме дълъг и приятен разговор. Какво, по дяволите, се опитваш да докажеш, като си решила отново да заживееш сама! Че можеш да свършиш мъртва като всяка друга безпомощна жена!?
— Не съм безпомощна! — веднага се обиди тя. — Вземах уроци по стрелба.
— Докажи го — сряза я той, като улови ръцете й и ги вдигна високо над главата. В същото време притисна краката й под нея. Лия се извъртя, но не успя да се освободи. — Къде е пистолетът ти сега? — попита подигравателно.
— На пода — започна да се бори по-настойчиво, а той отвърна, като увеличи натиска върху китките й. От очите й изскочиха сълзи, когато извика умолително: — Престани! Защо си толкова ядосан!
Натискът веднага отслабна.
— Мамка му — Вини издиша рязко и я освободи. Седна назад, преметна крака над бедрата й и попита все още гневно: — Защо не ми каза, че онези полицая са те охранявали?