— Защото вярвах, че ти ще го направиш по-добре.
— Глупости. Ти не ме искаше в живота си, помниш ли?
— Това не е вярно. Имам предвид… тогава беше вярно, но вече не е.
Внезапното му мълчание изискваше отговори. Беше време да е искрена с и него, и със себе си.
— Толкова ме беше страх, че ще се влюбя в теб — призна Лия, без да си спестява нищо. — И все още ме е страх. Случват се различни неща, Вини. Хората се губят. Хората умират, както умря баща ми. Толкова ме е страх от болката, която идва с това.
Тя замълча, защото мъжът улови лицето й между ръцете си, докосвайки я изключително нежно.
— Слушай, Лия — помоли я той. — Знам, че си уплашена. Аз също, но не защото съм по-млад и мога да те преживея. Страх ме е да не те загубя заради някакъв побъркан. Едва не полудях от начина, по който застана пред телевизионната камера — като войник на фронтовата линия. Господи!
— Видя ли ме? — попита тя, доволна от откритието, че той не бе пропуснал първата й изява.
— Беше невероятна. Между другото чия беше шибаната идея да дадат на теб този репортаж?
— На ФБР — призна му спокойно.
— Защо? Защото баща ти е бил жертва?
— Защото аз и сестра ми им дадохме информация, която задейства събитията още от самото начало. Ти сам ли се досети, че Дани Прайс ми е баща? — добави тя. — Или Пени ти каза?
— Сам се досетих. Изглеждаш точно като него.
Това заключение предизвика парене в очите й.
— Толкова много го обичах — прошепна със заглъхващ глас. — Когато той умря, исках и аз да умра. Това ми се отрази толкова зле. Но сега имаме шанса да заловим копелето, което го уби — прибави свирепо. — И ще направя всичко, което зависи от мен, това да се случи.
Вини затвори очи.
— О, боже. Добре — каза, като я погледна отново. — Разбирам те. Когато мама се разболя от рак, си скъсвах задника от работа, за да се грижа за нея и сестра ми. Така че знам как се чувстваш. Но не е твоя работа да хващаш убиеца на баща си. Откъде знаеш, че няма да тръгне след теб, след като се опитваш да го разкриеш? Заключваш вратата си, взимаш си пистолет и си мислиш, че си в безопасност. Не е толкова просто, мила моя. В момента можеше да си мъртва.
Офелия трябваше да признае, че има право.
— Съжалявам — измърмори тихо.
Той прекара пръсти през косата й, разресвайки заплетените копринени кичури.
— Толкова си красива на светлината на свещите. Не мога да понеса мисълта, че нещо ще ти се случи.
Лия измънка при този комплимент, наклони глава назад и спусна връзките на нощницата надолу по едното си рамо.
— Покажи ми — прошепна тя.
Вини изстена. Той насочи палците си към двете места, които повдигаха фината материя.
— Кога се върна? — попита тя и посегна към копчетата на якето му.
Под бързите й пръсти те мигом се разкопчаваха.
— Тази вечер. Идвам направо от летището.
Той смъкна горната дреха и дръпна силно тениската си.
Страстта се надигна като зараждаща се буря и помете безмилостно и двамата по пътя си. Те се вкопчиха един в друг и впиха устни, което направи по-нататъшното говорене невъзможно.
Остани с мен, помисли си Лия. Винаги и завинаги, остани с мен.
Вини се отдръпна, за да опита вкуса на врата, на ушите и раменете й.
— Миришеш толкова хубаво, че мога да те изям.
— Направи го — заповяда му тя, като разпери ръце и крака, предавайки се символично и доверявайки му се напълно.
Той изръмжа глухо и гърлено. Гъделичкаше голата й плът с наболата си брада.
— През цялото време, докато ме нямаше — каза, накъсвайки думите си с целувки, с които обхождаше тялото й и събираше копринената нощница, — си мислех за теб и… какво искам да правя с теб. Ще… отнеме години и години… за да го свършим.
— Аз за никъде не бързам — прошепна тя, останала без дъх, разтреперена от нетърпение.
— Е, ще видим — засмя се той.
Тя извика от задоволство, когато той сложи устни върху бедрото й. Това беше Вини. Той можеше да я накара да стигне до края за по-малко от десет секунди.
Като че ли за да докаже това, той се хвърли да й разкрива възможностите си.
Звукът на смеха му, докато свършваше, придаде напълно ново измерение на удоволствието й.
— Мислех, че не бързаш — подигра й се той, докато тя се връщаше от рая.
— Не аз съм бързата — настоя тя. — Ти си като вибратор, включен на висока скорост.
— Давай, обвинявай ме — измърмори младежът. — Нямам нищо против.
Въпреки че все още беше с панталони, някак си бе успял да си сложи презерватив и проникваше в нея.
Лия ахна удивена. Тя обви крака около него и се наслаждаваше на усещането, докато той отчаяно се опитваше да стигне по-близо, по-дълбоко. И все пак независимо колко усърдно се стараеха, никога не беше достатъчно.