— Докато не си получа парите — продължи Ритър, — тя ще остане жива. Ако продължиш да ме ядосваш, аз сам ще те предам.
— Бъди проклет, Ритър… ще ти ги изпратя веднага щом мога.
— Чакам — подсмихна се Ритър.
Той се завъртя с гръб към леглото и си тръгна, като затръшна и заключи вратата след себе си.
О, боже… Пени легна на една страна, трепереща от ужас. На похитителя й му бе наредено да я убие. Но защо? Освен ако този, който се беше обадил, не я смяташе за сериозна заплаха. Изведнъж започна да й се гади, което я накара да се надигне и да изплюе горчив жлъчен сок. Стомахът й беше съвсем празен.
Отпусна се назад и сграбчи дюшека, блъскайки главата си, неспособна да повярва. Какво щеше да прави Лия без нея? Ами Джо? Щеше ли някога да разбере колко много бе започнала да го обича?
— Искаш ли още кафе? — попита специален агент Валентино.
— Не, благодаря — отказа Джо.
Двамата агенти от ФБР и Джо бяха седнали около масата у Пени, докато Офелия крачеше от кухнята до хола и обратно. Вини стоеше до стената на кухненския килер и я наблюдаваше загрижено. Отдавна бе минало полунощ.
— Защо изобщо мислим, че похитителят ще се обади? — изстена Лия с подпухнали очи и трепереща брадичка. — Как можем да бъдем сигурни, че няма просто да я убие, както уби Ерик? — На думата „убие“ гласът й заглъхна.
Джо изскърца със зъби.
— Ерик е знаел повече от Пени — отбеляза Хана, докато преглеждаше записите от охранителната камера на паркинга. — Тя имаше ограничени правомощия.
В този момент Джо завиждаше на способността на агентите да продължават да мислят трезво в критични моменти. Тя и бдителният й другар се бяха появили на паркинга с екип криминалисти. Те се натрупаха около колата на Пени, иззеха записите от охранителните камери и провериха за потенциални свидетели.
Но никой не бе видял нищо подозрително.
Като Хана, Джо бе трениран да разсъждава трезво в напрегнати ситуации, да не позволява на емоциите да замъгляват разума му. Но тази вечер мозъкът му въобще не работеше.
Той разтри челото си в отчаян опит да изличи невероятната мисъл, че Пени може да бъде застигната от същата съдба като Ерик и баща й. Пени, която бе преодоляла толкова много трудности и все пак преливаше от оптимизъм. Способната и великодушна Пени, която бе отказала да го съжалява и дори да му позволи да се самосъжалява. Ако нещо й се случеше…
Кога бе престанала да бъде просто Пени, милата му и винаги приятелски настроена съседка? Картини и спомени, специални моменти, които бе прекарал с нея след завръщането си от Афганистан, преминаха през съзнанието му, но той по никакъв начин не можеше да определи точния момент, когато бе започнало да му пука за нея.
Тя го беше променила, без нито веднъж да го е молила да се промени. Беше влязла в живота му, бе станала жизненоважна за него. Как се бе случило това? Той никога не беше срещал жена, която да не би могъл да замени. „Завинаги“ беше понятие, което той си мислеше, че ще прегърне, когато приключи с кариерата си, когато най-красивата, интелигентна и остроумна жена ще се появи някъде към средната му възраст и ще спре дъха му. Пени не беше имала такъв ефект върху него. Тя се бе промъкнала в живота му просто, внимателно и незабелязано. Така че как можеше да мисли за нея и за вечността едновременно?
— Извинете ме.
Джо блъсна стола си и се отправи към вратата. Имаше нужда от чист въздух, за да проясни мислите си.
— Джо! — проплака Лия и изтича след него. Улови го за ръката, принуждавайки го да спре. — Съжалявам. Съжалявам, че въобще споменах, че може да я убият.
Прегърна го силно и той усети ръцете му да се обвиват около нея. Тя беше дребничка като сестра си, със същата медна коса. О, господи… Ами ако никога повече не прегърнеше Пени? Обля го студена пот и коленете му омекнаха.
— С нея всичко ще бъде наред, Джо — Лия погледна нагоре към него с вяра в очите и гласа. — Познавам Пени. Тя е силна. Може да преживее всичко.
— Да — отвърна с груб глас мъжът, съгласявайки се, понеже другата възможност бе твърде ужасна, за да бъде обмисляна.
— Намерих го! — съобщи високо Хана. — Ето тук светлините угасват.
Съживен от надежда, Джо освободи Лия от обятията си. Двамата се спуснаха към кухнята, за да наблюдават през рамото на Хана. Камерата беше закачена към лаптопа й.
— Добре, вижте това.
Те вкупом затаиха дъх, тъй като вторият етаж на ярко осветения паркинг бе потънал в пълна тъмнина. Камерата обхващаше широкото пространство, осветено от ескалатора откъм болницата. Жена, излизаща от асансьора, забави крачка.
— Това Пени ли е? — попита Хана.